False barrier

10

Усетих нещо до мен , което се раздвижи. Усещах как излъчваше топлина и ме стопляше. Когато отворих очите си, бях забравила за изминалата нощ и се изненадах, че първото нещо, което виждам е Люк. Нещата се бяха обърнали и сега аз лежах върху гърдите му. Беше приятно. Чувах сърцето му. Затворих очите си отново, но някакви викове идващи от коридора ме накараха да се размърдам, събуждайки и спящото момче до себе си. В следващият момент вратата се отвори и Сиера влезе в стаята, виждайки ни така. Необяснимо за мен, ръцете на Люк все още бяха обвити около мен, докато той не се изправи от леглото. Последвах примера му и застанах до леглото. Тя се засмя силно и се насочи към Люк.

-Това е някаква шега, нали? Нали  Люк!? - крещеше тя, блъскайки го в гърдите.

-Сиера, нали ти каза, че това е краят!? Защо си тук? - отвърна ѝ той тихо. Вероятно имаше главоболие, гласът му бе сънен и дрезгав, докато очите му изглеждаха подпухнали. Изглеждаше изморен, макар току-що да се събуждаше от сън.

-Дойдох за да ти се извиня и да ти призная, че може би сгреших, но се оказах права! - извика злобно тя, гледайки към мен. - Какво?! Чакаш да чуеш, че е свободен за да му скочиш?! Как може да си била такава?... Но защо ли се учудвам тихото момиче, винаги е най-умното!

-Сиера.. - опита да се намеси и Майкъл, заставайки пред нея. Тя го игнорира и продължи да ме обижда, докато Люк просто стоеше от страни и ни наблюдаваше.

-Не съм направила нищо! - казах аз.

-Направи! Забърка се с моето момче, а с това не се разминаваш, без наказано! Ще съжаляваш! - заплаши ме тя, след което се насочи към вратата. Преди да бе излязла, отново се обърна към мен. - Той никога няма да бъде с теб! Разбери го!

Майкъл тръгна след разгневеното момиче и с Люк останахме сами.

-Къде ти беше ума?! - извика Люк, след като останахме сами.

-За какво говориш!? - попитах.

-Защо си легнала при мен? Защо не отиде да спиш при Майкъл?!-продължи да крещи той.

-Аз... - започнах, но се отказах и замълчах.

-Дори не можеш да ми отговориш! Знаеш ли вече не ме интересува! Не си мисли глупости! Всичко беше грешка и каквото и да се е случило, каквото и да си мислиш си остава в мечтите ти! - извика и излезе от стаята.

Каквото и да става винаги ще търси вината в мен. Никога няма да успея, да върна изминалата нощ. Той никога повече няма да ми говори така, да ме прегръща и да се усмихва. Защото всичко беше грешка.