False barrier

37

Въпреки несъгласието на Люк отидох на срещата с Аштън, но може би беше грешка тъй като той се опита да ме целуне, отново. Ядосах се и накрая си тръгнах, но гледката която заварих в къщата не ми хареса особено. Люк лежеше на дивана, а главата на Сиера си почиваше в скута му. Игнорирах ги и се затворих в стаята на Майк.
Какво очаквах от него? Да стои далеч от нея?
След няколко минути почукване по вратата ме изкара от мислите ми. Люк влезе в стаята, затваряйки вратата безшумно. Стояхме известно време просто, взирайки се един в друг, докато не прекъснах очният контакт.

-Как мина срещата ви? - попита той, докато сядаше върху дивана срещу мен.

-Добре...

-Какво правихте?  Хубаво ли ти беше? - зададе въпросите си един след друг.

-Беше просто приятелска среща, Люк. - извъртях очи раздразнена. Бях го предупредила, а сега ме разпитва. Аз мога ли да го разпитвам? - А ти? Как си изкарахте със Сиера? Изглежда, че доста сте се забавлявали... - започнах и аз уверено, след което понижих гласът си. Очите ми преминаваха през много места, опитвайки се да не засекат погледа му.

-Гледахме филм, хапнахме. Обичайните неща. - отвърна той.

-Не трябва да оставяш дамата сама, Лукас. - измърморих.

-При теб съм, нали?

-Говорех за гаджето ти...-думите бяха трудни за изричане. Не защото не мога да ги произнеса, а защото значението им значеше много повече за мен, отколкото за Люк. Той беше с нея през цялата вечер, а сега идва тук и започва да ме дразни с въпросите си.

-Сладка си, когато ревнуваш. - чух след известно време.

-Какво? - погледнах към него объркана.

-Ревнуваш, Лена! - усмихна се той, сякаш беше най-очевидното нещо на света, а аз го отричах. - Точно за това излезе с Аштън. Не изпитваш нищо към него, нали?

-Пак ли започваме?-въздъхнах.

-Признай си, Лена... Просто го кажи. Кажи ми колко много ме ревнуваш. - каза той, заставайки пред мен, лице в лице.

-Не ревнувам. - излъгах.

-Значи няма да имаш нищо против ако отида и я целуна? - усмихна ми се той, оставяйки ме с отворена уста.

-Нямам.-отново излъгах. Той се засмя и се насочи към вратата. Трябваше да направя нещо. Той щеше да отиде и да я целуне. Защо ще я целува?! - Но, Люк! - спрях го. - Ще те помоля, след като я целунеш да не идваш при мен. Нито да ме целуваш. - казах аз, опитвайки се да го откажа от целта му, а именно да излезе от стаята, връщайки се при гаджето си.

-Защо?

-Защото... Не искам да ме целуваш с устни докосвали друга. - отвърнах. Бях искрена. Не ми харесваше, когато е късно вечер и дойде при мен, целувайки ме. Не харесвах, не действията му, а последователността им. Първо целува нея, а след това мен. Това ме нараняваше. Искаше ми се да мога да изкарам Сиера от тази последователност, но за жалост знам, че единствената, която ще излезе ще бъда аз.

-Ревнуваш ме, Лена.

-Така е и какво? - признах си най-накрая.

-Нищо. - усмихна се той.

-Защо продължаваш да ми се усмихваш?! - попитах, усмихвайки се и аз леко.

-Защото ти си причината. - отвърна той, карайки ме да се изчервя. Харесвам този Люк. Сякаш онази негова бариера започва да се напуква между нас и аз малко по малко виждам човекът зад нея.

-А ти ревнуваш ли ме, Лукас? - приближих се до него, скъсявайки разстоянието между телата ни. Устните му бяха толкова близо до моите, но се страхувах да ги докосна. Сякаш този момент можеше да изчезне.

-Много... Ужасно, шибано, много. - отвърна, след което изпрати страховете ми в миналото.