-Хей. Може ли да вляза? - попита Аштън, влизайки в стаята ми.
-Защо ли имам странно предчувствие за това посещение? - отвърнах.
-Няма да правя нищо, без ти да го поискаш, обещавам. - кимнах и му позволих да влезе. - Постъпих глупаво, знам. Бях малко ядосан и наранен, не съм искал да те принуждавам с нищо. Много съжалявам, Лена! - извини ми се той.
-Добре.
-Не ми вярваш, нали?
-Вярвам ти... Аштън, ти си прекрасен човек и не ти го казвам за пръв път! Можеш да имаш, която си поискаш. Защо се занимаваш с мен?
-Защото, очевидно искам теб! - усмихна ми се той. Как можех да му го кажа без да го нараня?
-Но... Аз не те искам. Знам как звучи, колко грубо и отблъскващо, но съжалявам за това, че не искам да ти давам празни надежди. Знам какво е чувството да се надяваш и да оставаш разочарован, че не са избрали теб, а са ти давали надежди.
-Искам само един шанс, Лена.
-И какво ще промени това? Мислиш ли, че мнението и чувствата ми ще се променят?
-Мога да опитам.
-Аз не искам да опитваш, защото не се получава. Излязохме веднъж и не се случи нищо...
-Ти ме отряза! - прекъсна ме той.
-Защото си имам причина!
-Но я криеш от мен. Сякаш те е страх да не ме нараниш, а не осъзнаваш колко повече ме нараняваш, криейки го.
-Не го крия. Сложно е, Аштън.
-Искам само едно последно нещо. Ако ми откажеш си тръгвам, но ще се радвам ако приемеш... Излез с мен. Само като приятели.
-Не знам, Аш.
-Моля те.
-Ще си помисля. - отвърнах му, след което той кимна и излезе. Тъкмо си отдъхнах и Люк влетя в стаята с гръм и трясък.
-Защо си ѝ казала? - извика той, оставяйки ме объркана и може би малко изплашена.
-Какво? - в началото не успях да разбера за какво говори, но бързо осъзнах. - Не съм ѝ казвала нищо!
-Тя не трябваше да разбира, по дяволите!
-Какво значи това? Че ще ми казваш колко искаш да бъдеш до мен, а накрая ще отиваш при нея? Никога ли нямаше да ѝ кажеш, Люк? - извиках му аз.
-Щях да ѝ кажа, но не сега! Ти... Защо си ѝ наговорила онези глупости?
-Аз не съм ѝ казвала нищо! - въздъхнах, опитвайки да се успокоя. Той не ми вярваше! Но какво можех да очаквам от него? Толкова внезапно започна да се държи добре с мен, да ми се усмихва и да ми говори хубави неща, сякаш не беше онзи човек, който мислеше, че разликата между нас е от слънцето до луната. Може би всичко беше игра. Сиера се държеше странно и това, че не ми се нахвърли... - Играеш ли си с мен, Люк? - попитах, надявайки се на отрицателен отговор. Той погледна към мен, след което застана срещу мен. Наведе се леко, хващайки лицето ми в двете си ръце.
-Аз бях честен. Все още съм! Изпитвам нещо силно към теб и не мога да си го обясня, но знам, че е там и го изпитвам. - отвърна той, след което продължи. - Щях да кажа на Сиера, когато нещата между нас потръгнат.
-Значи сега не са добре?
-Не съм казал това! - оспори той.
-Знаеш ли? Стига ми толкова за днес! Нито ти, нито приятелката ти ще продължите да ми разваляте деня! А сега ако обичаш ме остави да се приготвя за срещата.
-Среща?
YOU ARE READING
False barrier
FanfictionСякаш между нас винаги е имало бариера, която му пречи да ме забележи, а на мен да видя какъв е всъщност. Мислех го за арогантен, груб и на външен вид доста привлекателен човек, но когато границата между нас изчезна ,се оказа много повече от просто...