False barrier

28

Събудих се от слънчевите лъчи, нахлуващи през прозорецът. Отворих очите си с голямо нежелание и направих опит да се преобърна към другата страна на леглото, когато нещо ме подпря отзад, попречвайки ми. В първият момент се изплаших, но се осмелих да извърна глава, поглеждайки. Отдъхнах си, когато разбрах, че това е Люк, но не за дълго. Дъхът ми секна, мига в който осъзнах, че отново съм спала в прегръдките на Люк. Опитах, да се надигна леко, но ръката му се затегна около мен, придърпвайки ме към него. Ръката му от кръста ми започна да се придвижва все по-нагоре, докато не достигна до гърдите ми. Стоях неподвижно, опитвайки да си спомня как се дишаше. Изведнъж ръката му направи лек натиск върху тях, карайки ме да изпусна стон. Веднага сложих ръка пред устата си за да не събудя Майк. Не исках той да стане свидетел на това.

-Л-Люк... - прошепнах тихо, опитвайки се да го събудя. Не последва никаква реакция от него освен, че отново усетих натиска на ръката му, върху гърдите ми. - Люк! - казах малко по-силно. В следващият момент две сънени, сини очи се забиха в мен. Той премигна няколко пъти, правейки опит да си спомни къде е. Когато спомените го връхлетяха, отново се отпусна до мен, но ръката му се още беше там, притискайки от време на време гърдите ми. След поредното действие на ръката му, отново изпуснах нежелан стон. Той ме погледна, а след това погледа му се насочи към ръката му, докато аз стоях без да правя нищо. Какво, по дяволите ми става?! 

Нещо в погледа му се промени. Не каза нищо, нито премести ръката си. Единственото, което направи е отново да погледне към очите ми. Гледахме се в очите, докато той отново и напълно съзнателно притисна ръката си. Преглътнах шумно, опитвайки се да не издам и звук, но уви, за жалост не успях. Забелязах как намести долната си устна между зъбите си, захапвайки я. Мислех, че това ще бъде краят ми. Момчето пред мен бе самото изкушение. Не бях способна да кажа каквото и да е, а още по-малко и да преместя ръката му от гърдите си. Сякаш разумът ми отново започна да функционира, но беше твърде късно и вече усещах нещо твърдо да се опира в бедрата ми.

-Л-Люк... - прошепнах изплашена. Имах чувството, че не контролирам тялото си. Сякаш то отказва да се подчини на умът ми и иска да се отдаде на ласките му.

-Аз... Съжалявам. - измърмори, премествайки ръката си. Опитвах да не се изчервявам, но по дяволите, беше трудно. Той продължаваше да ме наблюдава, а аз вече започвах да се изнервям.

-Н-няма ли да се върнеш в стаята си? - попитах, заеквайки. Гласът ми все още трепереше от неочакваното събуждане.

-Искаш да си тръгна ли? - прошепна той, в опасна близост до ухото ми.

-Аз...С-Сиера може да се събуди всеки момент и ако види, че те няма ще тръгне да те търси. Едва ли ще ѝ хареса, това че си тук. - измърморих набързо. В този момент нямах особено влияние над думите си и те излизаха от устата ми без да ги осмислям.

-А на теб харесва ли ти, това че съм тук?

-М-Майк ще се събуди всеки момент... По-добре се премести. - опитах се да сменя темата.

-Не и докато не ми отговориш! - каза с лека усмивка.

-Люк, сериозна съм... - опитах да избегна темата, поглеждайки към Майки.

-Аз също... Като се замисля, какво толкова ще се случи ако ни види така? - попита той, обвивайки и двете си ръце демонстративно около мен и поставяйки главата си в свивката на врата ми. Явно не само аз, не знаех какво върша в този момент. - Ще ми отговориш ли или ще чакаме брат ми да ни види? - усещах горещият му дъх срещу врата си, както и усмивката му.

-Д-да. - прошепнах едва.

- "Да,, какво?

-Харесва ми...