False barrier

5

-Сиера... - чух дрезгав и сънен глас близо до ухото си, но не обърнах особено внимание. Ръката на кръста ми все още бе там, топлейки ме, а дъхът му все още караше гърба ми да настръхва. Усетих как ръката му започваше да придвижва по-нагоре. Размърдах се, мърморейки нещо. Изведнъж усетих нещо меко и мокро, в близост до ухото си. Беше приятно, но защо трябваше  да си спомням, че това бе не кой да е, а Майкъл. Отворих бързо очи и се завъртях към него, което беше грешка. Оказа се, че съм в края на леглото и политнах към твърдият под, завличайки и Майк с мен. Той падна върху мен, а аз чаках да стане, опитвайки се да го избутам, защото спираше въздуха ми с тежестта си.

-Майк...-казах, опитвайки се все още да го събудя. Продължих да му говоря, без никакъв резултат. - Сам си го причини. - предупредих го, след което забих нокти в гърбът му. Чух как изръмжава, но отново не се премести, продължавайки да спи в свивката на врата ми. Това не бе толкова неприятно, докато не усетих как нещо твърдо се опира в мен. Ококорих широко очи и отново се опитах да го избутам. Не мога да повярвам, че станах свидетел на това. Той отново изръмжа, но ме остави още по-шокирана, когато целуна бузата ми и хвана двете ми ръце в своята една, спирайки движенията ми. Сърцето ми спря да бие мига, в който видях лицето му. Не лицето на Майкъл, а това на брат му бе на милиметри от моето. Когато го огледах, той отвори очите си и ме погледна, вече бях сигурна, че иска да ме убие. Изправи се рязко от мен и започна да говори нещо бързо и тихо, но умът ми далеч не бе там.

Полуголото му тяло се намираше пред мен, докато косата му не изглеждаше толкова перфектна, както обикновено, но той все още бе перфектен. Прокарвайки очи по тялото му, малко по малко аз се замайвах, докато не достигнах до любимият си цвят, запечатан в красивите му очи. Очите му бяха последната дестинация на погледа ми, тъй като също предприех някакво действие и погледнах на страна, опитвайки се да чуя какво ми говори.

-Защо, по дяволите, стоиш и не казваш нищо!? - извика той, хващайки главата си в ръце.

-Съжалявам? - казах тихо и несигурно.

-Къде е Майкъл!?

-В стаята ти... - преди да бях казала още нещо, той се насочи към вратата. Малко преди да я отвори се спря и погледна към мен, оглеждайки ме. Изведнъж споменът, че бях само с тениска проблясна, карайки ме да се изправя бързо от земята и да погледна към босите си крака. - Това е моята тениска... - отбеляза все още загледан в мен. Почувствах се неловко и скръстих ръце пред гърдите си. Избягвах погледа му, но неговият упорито преследваше моя. - Искам си я.

Премигнах няколко пъти, опитвайки се да разбера дали наистина каза това, което ми се причу.

-Какво?

-Разсеяна както винаги. - въздъхна и извъртя очи. - Искам си тениската. - повтори отново той.

-Добре... - съгласих се и зачаках да излезе за да се преоблека.

-Хайде! - подкани ме той, карайки ме да се ококоря насреща му.

-Излез! - казах засрамена.

-Съжалявам, но няма да го направя. - усмихна се.

-Предполагам, че няма нищо вярно в това "съжалявам".

-Добри предположения. - продължи да се усмихва той, докато не бе ударен от отварящата се врата. Люк падна на земята, държейки главата си. Започнах да се смея силно, след което Майк влезе в стаята и започна също да се смее. Когато брат му се изправи погледна към него ядосан, но погледа който отправи към мен беше студен и нямаше нищо общо с погледа му от преди няколко минути.

-Защо, по дяволите, беше тук? - попита Майкъл, все още смеейки се, след като Люк излезе. Повдигнах рамене, опитвайки се да спестя разказа за интересната си сутрин. За мой късмет той не попита нищо повече, оставяйки ме отново да мисля за усмивката на Люк, но сърцето ми започна да бие още по-силно, когато си спомних за целувката по бузата ми, която остави сутринта. Беше толкова вълшебно.

-Защо винаги си толкова замислена? - засмя се Майк, а аз се усмихнах, опитвайки се да си придам вид на човек, който е чул думите му, след което Люк отново превзе умът ми...