False barrier

19

-Какво става? - попитах Майк, влизайки в стаята му. Настроението ми не бе на ниво днес, а преди малко Люк ми отвори вратата и не ми каза нищо. Сякаш всички неща, които каза вчера, днес не съществуват. Може би, когато дойде вкъщи наистина не беше трезвен и нещата, които каза да са били... измислици. Макар, това което каза за истинската любов, да не звучеше като пиянска история.

-Лена... - простена Майки, карайки ме да се осъзная. Погледнах към него, а той се изправи и ме задърпа към леглото. Изглеждаше отчаян. Погледнах объркано, очаквайки да чуя причината за настроението му. - Имам проблем.

-Проблем? - повторих последните му думи, а той кимна и отиде да затвори вратата.

-Знаеш за братските ни къмпинги с Люк, нали? - кимнах положително с глава и продължих да го наблюдавам.- Утре ще тръгваме, аз подготвих всичко, багажа си, храната и единственото което чаках беше брат ми да дойде за да намерим палатките и познай какво!

-Какво?

-Доведе със себе си и Сиера, а това знаеш ли до какво доведе?! - извика той. - Тя ще идва с нас! На братският ни къмпинг! Това не е в правилата, които бяхме създали като деца! Без други хора, още по-малко момичета! - ядосваше се той.

-Какъв сериозен проблем. Пожелавам ти приятен уикенд с Люк и гаджето му. - казах иронично и му намигнах.

-О, не, скъпа, приятелко! Не си познала. Това не е само мой проблем!

-Как така? - попитах учудена. Не е само негов проблем?!

-Казах им, че няма проблем тъй като съм поканил и теб, а ти си се съгласила. - каза бързо той, сякаш надявайки се да не го разбера.

-Какво!? - извиках.

-Изненада. - каза нервно, усмихвайки се.

-Няма да дойда! - отказах и се насочих към вратата на стаята му.

-Моля те, Лена! Не ме оставяй с тях! Нали си ми приятелка! Вече им казах, че ще дойдеш. Всичко е готово, няма от какво да се притесняваш.

-Ти шегуваш ли се с мен, Майк!? Брат ти не ме харесва особено, приятелката му още по-малко, а ти искаш да прекарам уикенда си в гората, с тях!?

-Аз също ще бъда с тях! Ние сме приятели помниш ли? Ако аз ще ги търпя два дни, ти също трябва да бъдеш там за да ми помагаш!

-Не мисля, че е добра идея. - измърморих.

-Стига, Лена! Добра идея е и го знаеш! Ти обичаш къмпинги. Обичаш и мен. Какво по-хубаво от къмпинг с мен!?

-Брат ти и Сиера ще бъдат там, Майки! Мислиш ли, че Сиера ще бъде доволна ако дойда?

-Кой се интересува от мнението ѝ? Планът беше да бъдем само аз и Люк. Тя сама се покани, за това не виждам проблем, ти да не дойдеш.

-Не знам... Все още не съм сигурна, че е добра идея.

-Моля те... Няма да ме оставиш сам с тях, нали? - попита той и седна до мен, поглеждайки ме в очите. Той ми е като брат и винаги ме е подкрепял, може би трябва да се съглася и да отида с него. Не мога цял живот да се крия от тях. Също така Люк вчера сам ме потърси, което значи, че не ме мрази  колкото приятелката си.

-Добре. - примирих се, след което той ме прегърна силно. Явно ще прекарам почивните си дни с Люк и приятелката му.