False barrier

22

След целувката с Люк избягах. Вярно е, че исках да ме целуне, но се страхувах от това, което ще последва. Беше ме страх, че ще каже нещо, което да разбие илюзиите ми.

-Какво правиш? - прошепнах тихо, така че само той да ме чуе.

Събудих се рано, а Майк все още спеше. Замислих се дали наистина се бе случило. Или е било просто сън? Тогава докоснах устните си и нещо в мен потрепна. Истинско бе... Когато Майкъл се събуди, се оправи и излезе.
Не си казахме нищо. Дори не се поглеждахме. Той не ми е говорил, от както се прибрах в палатката ни и го видях да се прегръща със Сиера. Почувствах се зле от мисълта, че с мен е скаран, а отношенията му с нея са доста добри. Заболя ме, но сама бях причината да бъдат такива. Може би трябва да се спра. Беше прав, че винаги намесвам Сиера и Люк в разговорите ни, че никога не зачитам само своето мнение и се поддавам на чуждото. Измислям си неща и им вярвам. Защото никога няма да зачитам своето мнение. Стоях настрана от останалите, но достатъчно за да чувам разговорът им. Отново се бях разсеяла, когато усетих ръка на рамото си. Беше той.

Люк хвана ръката ми, издърпвайки ме, незабелязано настрани. Изгаси цигарата си и ме погледна. Няколко секунди само се взираше в мен, докато не започна да говори, сипейки отрова след всяка дума.

-Това вчера... Забрави го! Не значи нищо за мен, предполагам и за теб. Случи се, не отричам, но си признавам, че беше грешка. Няма да се повтори!

-Не съм и очаквала. - отвърнах и се насочих към Майк, преди отново да бъда спряна.

-Направих грешка. - каза сериозен. - Не значи нищо. Разсеях се, паднах и случайно... Се случи. -продължи да ме разстройва и обърква. Как така случайно? Имаше време да мисли за това, да се отдръпне, но не го направи.

-Вчера... - започнах, но бързо бях прекъсната.

-Това си остава грешка. Грешките се забравят, а човек се учи от тях. Взех си урок, няма смисъл никой освен нас да знае за това! Остава си между нас. - каза, подминавайки ме. След няколко минути и аз се присъединих към тях.

Чувствах се странно. Когато си спомня за целувката, споменът ме връща назад във времето, когато ме целуна за пръв път. Тогава бе предизвикан, но вчера беше различно. Той сам сля устните ни. Може би това означава, че го е искал. И изведнъж реалността ме удря силно. Той прегръщаше Сиера и целуваше челото ѝ. Грижи се за нея и я обича, така както никога няма да обича мен. Защото вчера никога няма да се върне, той никога няма да се върне назад във времето и да мисли за това, докато аз ще се връщам в онзи момент, отново и отново.

-----------------------------

Хей , хора! Искам да ви съобщя за едно момиче, което скоро започна да пише. Можете да намерите историята в профила ѝ (denisamusinova) и да я подкрепите.

                                           Обичам ви! ❤️ ❤️ ❤️