False barrier

6

Майки ме принуди да изляза с него и да отидем в някакъв клуб. Не съм почитател на тези места, но се съгласих за да му помогна. Той, моят социален и общителен приятел, се срамува да разговаря с едно момиче. И аз като негова най-добра приятелка съм задължена да му помогна. Доста време се чудех и го питах от къде, по дяволите, знае че тя ще бъде на това място, а той ми отвръщаше, че си има източници. И вероятно източникът му не е бил много достоверен, имайки предвид това, че няма и след от нея.

Музиката беше толкова силна, че ни караше да усещаме как туптят сърцата ни. Може би това имаха в предвид, когато казваха, че това място им помага за да се почувстват живи.

-Не я виждам! - извиках за пореден път в ухото на Майк, който продължаваше да я търси с поглед, покрай пияните тела в клуба.

-Трябваше да е тук. - също извика силно, макар да беше отчаян и очевидно не му се говори. Щом не я открихме реших, че ще си вървим, но противно на очакванията ми той седна на едно сепаре и си поръча питие. - Ще почакаме още малко. - отново извика, информирайки ме. Извъртях очи и седнах до него. Ще трябва да търпя това цяла вечер,а вече имам главоболие. Той няма да се откаже, докато не я види. Не знам защо му се ядосвах. Може би заради факта, че ме принуди да дойда за нищо или по-скоро за това, че никой не прави същото за мен. Онова момиче е късметлийка. Има някой, който я очаква с нетърпение, мечтае за нея и няма търпение да я види, а аз съм сама. Никой не се интересува от мен по такъв начин. Не ме прегръщат с топлина и любов. Не усещам уюта на любовта. Защото тя винаги бяга от мен. Повечето момичета на моите години вече имат приятели или са се влюбили, докато аз дори не проявявам интерес към някого. Истина е, че напоследък доста често Люк е в главата ми, но мисълта да има нещо между нас е абсурдна. Сигурна съм, че той дори не помни името ми, макар с Майкъл да сме приятели от както пристигнах в града преди седем години. И като споменах името му мислено, го забелязах в клуба заедно с момичето от вчера, мисля че се казваше Сиера. Изглежда, че са се сдобрили. Продължих да  наблюдавам как се прегръщат и целуват, докато тя не го задърпа да танцуват. За мой късмет застанаха на видно място от сепарето ни. Той я гледаше с такова възхищение, а тя изглеждаше пияна. Вероятно от устните му. Бях забила погледа си в него, докато изведнъж не погледна към мен. Сковах се и дори не успях да отместя погледа си. Той не направи нищо, а продължи да танцува с нея и от време на време да ѝ говори нещо в ухото, целувайки я и без да отмества поглед от моя. За това говорих по-рано. Искам такава любов, която да се усеща от разстояние като тяхната. Но явно нямам късмет.

Погледнах към Майк, който вече бе на четвъртото си питие и може да се каже, че е нетрезвен. Съобщи ми, че отива до тоалетна и изчезна. Стоях там сама, неспособна да погледна отново към Люк и Сиера, докато някой не постави ръката си на рамото ми. Някакво момче седна до мен и ми се усмихна. Не знаех какво да направя и за това продължих да го наблюдавам, докато той не се наведе към мен. Отдръпнах се инстинктивно назад, а той се засмя, прокарвайки ръка през русата си коса. Изведнъж едната му ръка се озова на гърбът ми, придърпвайки ме към него.

-Как се казваш, красавице? - попита той в ухото ми, докато аз стоях все така скована.

-Не мисля, че искаш да знаеш. - отвърнах му изплашена и се опитах да се отдръпна, но ръката му не ми позволи.

-Попитах те за да науча все пак. - продължи да се усмихва. Помолих го очтиво да ме пусне, но той така и не го направи. Започвах да се плаша, докато някой не хвана рамото му, издърпвайки го от мястото, което заемаше.