False barrier

18

-Ядосвах се на това колко перфектни изглеждахте. Накрая започнах да си мисля, че е истина. Че ти и той сте заедно и не си с нищо по-различна от останалите.

-Какво имаш в предвид? Знаеш, че аз и Майкъл никога не сме били нещо повече от приятели. Той ми е като брат...

-Знам... - каза, прекъсвайки ме. - Казвам какво чувах.

-А защо се ядосваше на думите им? Нали чуждото мнение не те интересува. Нали, аз не те интересувам. Не разбирам, защо идваш по това време и ми говориш тези неща, употребил алкохол и объркващ ме!?

-Не съм пиян! - каза раздразнен той.

-Само това ли чу от нещата, които изредих?!

-Ти ме попита и аз ти отговорих, защо се ядосваш, по дяволите!? - попита ме Люк.

-Защото... Не знам! - казах, малко по-силно.

-Ядосана си за нещо, но не знаеш защо.

-Не знам, защо си мислел, че съм различна. - поясних, след което продължих.. - Това, че не изглеждам добре като тях и че съм самотна, не означава, че съм различна или специална. - оспорих, свеждайки глава. Мислел ме е за жалка и разбирам, но защо трябва да идва и да ми го казва в очите.

-Може би в това беше чара ти. - каза тихо, вероятно мислейки си, че не го чух.

-Все още не разбирам защо дойде до тук.

-Вече ти отговорих. - отвърна ми той.

-Аз също не знам, не е отговор Люк.

-За мен е. - каза, карайки ме да извъртя очи.

-Както кажеш... Може ли да изгасиш цигарата? - помолих го учтиво, тъй като димът не бе най-приятният аромат.

-Защо? Пречи ли ти?

-Вредно е. - повигнах рамене. След това Люк се доближи до прозорецът ми, изгаси цигарата и изхвърли фаса. - Благодаря...

-Хората също са вредни, но не гасим пламъкът им, нали?

-Това какво общо има? Хората са такива. Нараняват, говорят, действат, но точно за това са създадени, не мислиш ли?

-Цигарите също, Лена. Но за разлика от хората ни помагат да живеем живот с тях. Знаеш ли защо голяма част от населението пуши? - поклатих отрицателно глава, очаквайки отговорът му. - Защото все някак трябва да изтърпят тежестта на живота. Да изпуснат напрежението. За това са създадени...

-Не мисля, че ако човек има желание да стигне далеч и да премине през всичко, са му нужни. Ако в живота му има нещо, което го мотивира, което да го кара да живее ден за ден, като любовта, той не би ги употребил.

-Не всеки получава любов. - каза тихо.

-Защото не се бори за нея.

-Това е глупаво, Лена. Няма такова нещо като истинска любов. Има само болка и човек, който да я пренебрегва.

-Любовта лекува, Люк.

-Много неща, които се говорят не са истина. Точно като любовта. Тя не лекува, а те кара да свикнеш с болката, не я премахва, защото не е способна на това. Ти се научаваш да живееш с нея и това е...Още едно безсмислено нещо на този свят. - каза той, след което си тръгна.

Наблюдавайки го как се прибира, нещо в мен се разпръсна. Сякаш отровата от онази цигара се разтвори в душата ми и започва да я унищожава бавно, но разликата е там, че не димът на цигарата е отровата, а думите му...