False barrier

16

Говорих с Майкъл, след като се прибра, а Аштън си тръгна веднага, след като Люк започна да се забавлява от ситуацията. Не знам какво му става, но със сигурност предпочитам онзи Люк, който не ме забелязваше, пред този, който ме наранява умишлено.

-И ни се подиграваше през цялото време, карайки ме да изпитвам още по-голяма вина! - разказах на Майкъл всичко и очаквах да получа някакъв съвет, но той просто мълчеше. - Какво да правя, по дяволите? - попитах отчаяно, забивайки глава във възглавницата на най-добрият си приятел.

-Поне му се извини. Наистина едва ли му е било приятно, също така брат ми с голямата си уста...Какво си можела да направиш? Щом не те привлича...

-Не съм казала, че не ме привлича! - измърморих във възглавницата.- Прото не е същото.

-Същото? Да не би да сравняваш Аш с някого?

-Да, сигурно. - направих се, че не знам за какво говори.

-Лена... - каза провлачено той, сякаш опитвайки се да измъкне нещо от мен.

-Това са глупости, Майкъл! - изписках. Той се засмя, очевидно осъзнал, че крия нещо. Майки ме познава от години и знае кога лъжа и крия нещо. Радвам се, че всеки път ме разбира и ми помага, но понякога има неща, които не искам да му споделям. Точно като това, което изпитвам към Люк. Ако изобщо изпитвам нещо. Сложно е.

-Ще се направя, че ти вярвам.

-Не знам какво да правя. - промърморих, отново.

-Няма какво повече да направиш. Добре е това, че си му казала още от самото начало, преди да затънеш още по-дълбоко.

-Това го разбрах... Говоря за Люк. Преди всичко беше наред, когато не ме забелязваше. Игнорираше ме  но сега е по-различно. Мрази ме и се опитва да съсипва всичко, което се опитвам да направя.

-Не е вярно! - оспори Майк. - Той не те мрази, Лена. Истината е, че не се интересува толкова  от останалите. Грижа го е за твърде малко хора. Все му е едно дали има наранени от думите му или не. Такъв си е той.

-Понякога прекалява с незаинтересоваността си.

-Защо сега започна да се интересуваш от отношението на брат ми, Лена? Цял живот те игнорира, обиждаше те в много ситуации и понякога ти въртеше номера тайно. Подиграваше ти се за много неща.... - прекъснах Майк преди да беше казал още нещо.

-Не ми е приятно отношението му. Това е. Няма нищо друго. - излъгах и се изправих от удобното му легло. - Ще си тръгвам. - думите на Майк също ме нараниха до някаква степен. Не заради това, което наистина е правил, а по-скоро заради това, че ми доказва нещо. Аз никога няма да бъда част от хората, за които той би дал всичко...