False barrier

45

Събудих се, но Майк все още го нямаше. За разлика от него Люк беше заспал до мен, прегърнал ме. Бих се радвала на гледката, но не можех. Тя не беше реална.

Размърдах се и се изправих от леглото. Не знам дали беше буден или аз го бях събудила, но отново, не ме интересуваше. Нещо в мен беше различно. Сякаш нещо липсваше.

-Добро утро. - каза с дрезгавият си глас той. Не му отвърнах, а се огледах за дрехите си.-Добре ли си?

-Къде са ми дрехите? - игнорирах въпросите му и го попитах направо.

-Защо? Моите дрехи ти отиват повече. - отвърна ми той, усмихвайки се сънено.
.

-Лена, да си виждала М-... - Лиз влезе в стаята изненадващо, заварвайки Люк в леглото и мен облечена в тениската му. - Люк?

-Лиз... Не е кактово си мислиш! - казах набързо, макар да беше точно това. -... Ние.. - започнах да говоря несвързано, докато в главата ми се въртеше само истината. - Вчера се напих. Не ми беше добре и Люк ми помогна да се прибера. Остана в стаята за да е сигурен, че съм добре и... Е заспал. - отвърнах, опитвайки се да не кажа нищо повече.

-Добре...Поне не те е оставил сама и пияна. - каза тя, докато го наблюдаваше съмнително. Погледнах към Люк, който гледаше мен.

-Майк все още ли го няма? - опитах се да сменя темата, преди да се беше осъмнила още повече.

-Да, няма го. Започвам да се притеснявам и дойдох, защото не намерих Люк в стаята му, но го намерих в твоята. - отвърна тя.

-Ще го потърся... - започнах преди да бъда прекъсната от звънящият ми телефон. Огледах се за него, намирайки го върху нощното шкафче до леглото на Майки. - Къде си? - попитах, отговаряйки на обаждането. Майк ми посочи адрес и ме помоли да отида заедно с Люк, след час за да го вземем. Когато го попитах какво прави ми затвори.

-Тогава закусете и ще отидете! - каза Лиз и излезе от стаята. Нямаше как да ѝ се противопоставим за това я послушахме. Изчаках Люк да последва примерът ѝ и да излезе от стаята, след което се преоблякох. Добре, че Лиз не каза нищо за дрехите. Щях да потъна в земята от срам.
Когато бях готова излязох, блъскайки се в Люк.

-Извинявай. - казахме едновременно. Той се засмя, след което ме огледа и продължи. - И това ти отива, но не колкото тениската ми. - усмихна се и тръгна пред мен, оставяйки ме замаяна след себе си. Тръгнах след него като се стараех да не се доближавам прекалено. Влизайки в кухнята останах още по-объркана, от колкото всъщност бях. Аштън беше седнал на стола си, докато си говореше с Лиз и Калъм. Калъм!?

-Ето ви и вас! Най-накрая! - извика Лиз и се изправи от мястото си. Вероятно отива за прибори.

-Влюбените, наспахте ли се? - подметна весело Калъм.

-Влюбени? - повтори думите му, Аштън.

-Млъкни. - каза Люк, сядайки до него с усмивка, докато аз все още стоях на страна, наблюдавайки ги. След  няколко секунди се съвзех и седнах до Люк, избягвайки погледа върху себе си на Аштън.

-Рано си тръгна вчера. - каза Калъм, поглеждайки ме. Усмихнах се, обмисляйки отговорът си, но Люк отговори вместо мен.

-Не ѝ беше добре.

-Не изглеждаше зле... - промърмори Аштън, а Люк го прекъсна.

-Но не ѝ беше добре!

-Не се сбогува с мен. - каза тъжно Калъм и постави ръката си върху гърдите,  сякаш го боли сърцето.

-За това реши да дойдеш. - измърмори Люк. Погледнах към него, опитвайки се да разбера какъв му е проблема, но той избягваше погледа ми.

-Оствви дамата да говори сама, има си уста все пак. - пошегува се Калъм. Изнервеното момче, седящо в мое дясно, щеше да каже още нещо, избухвайки за това се намесих.

-Люк, мога да отговарям и сама. - насочих вниманието му към мен.

-Огън момиче. Хеммингс, пази се да не изгориш.!- засмя се Калъм, след което се изправи и ми намигна. - Нядявам се да се видим отново, Лена. - усмихнах се за да не бъда груба, а той се сбогува и с останалите, тръгвайки си.

Люк мълчеше, аз също. Тишината между нас беше пропита с напрежение. Беше така, докато той се изправи, съобщавайки ми, че ще ме чака в колата. Това не беше момчето от тази сутрин. Това бе студеният Люк, вдигаш стената между нас. Сякаш се страхува, че мога да го нараня така както той наранява мен...