False barrier

54

-Кога щеше да ми кажеш, по дяволите?! - извика ми Майки. Мълчах и стоях със сведена глава, докато той се разхождаше в стаята, скубейки косата си изнервен. - Ти и брат ми! Ти и Люк?! Какво, по дяволите, си мислеше!?

-Какво да съм си мислела, Майки? - ядосах се и аз.

-Защо се захвана с него? Нали не го харесваше? Нали и той не те харесваше? Колко пъти се държеше грубо с теб? Знаеш колко неща казваше за теб на приятелите си! Толкова бързо ли го забрави? -крещеше той.

-Той се промени, Майк! Аз също! - прекъснах го. - Люк ме харесва, аз него също...

-Хората не се променят просто така, Лена! Той е мой брат и го познавам! Не може просто така да се влюби в момичето, което смяташе за нищожество! - извика той. Мълчах, опитвайки се да преглътна поредната отровна реч за днес. Люк твърдеше, че е единственият загрижен от мен, а Майк твърди, че дори Люк не го е грижа за нищожество като мен. Дори най-добрият ми приятел смята, че съм нищожество, от което никой не се интересува. Трудно му е да повярва, че някой ме харесва. - От колко време криеш това от мен?!

-Има ли значение? - попитах тихо, опитвайки се да не заплача.

-Кажи ми от колко време?!

-Не знам... Може би, от както Лиз пристигна.

-Какво?! Крила си от мен толкова време!?

-Съжалявам, Майки.Аз също не бях наясно, с това което се случваше. Просто се случи... - опитах се да му обясня за стотен път, но той отново ме прекъсна.

- Не помисли ли за другите? - попита той с малко по-нисък тон.

-За какво говориш?!

-За мен? За Сиера?

-Защо да мисля за Сиера?! - ядосах се за пореден път.

-Защото тя страда, Лена! Люк скъса с нея, а ти се радваш от това, нали? Тя се разплака. Плачеше, Лена! - извика ми отново.

-А какво за мен, Майк? Какво за мен?! Не помисли ли, че аз също се чувствам така? Че и мен ме нараняват?

-Не тя е причината да те нараняват! - извика Майк, след което излезе от стаята, затръшвайки вратата.

Оставих сълзите да се стичат свободно по лицето ми, а тялото ми се свлече безпомощно върху студената земя. Той беше моят най-добър приятел, а се застъпваше за нея. Мислеше за начина, по който тя е плакала, а забрави за мен и моите чувства. Забрави, че работата на приятелите е да се подкрепят. Той направи точно обратното. Пречупи ме докрай.

-Всичко ще бъде наред. - появи се Люк и обгърна тялото ми с ръце. Вдигна ме, поставяйки ме върху леглото. Имах нужда от подкрепата му сега. Имах нуждата да знам, че дори да е един поне той мисли за мен.

-Люк... Какво изпитваш към мен? - "моля те, кажи ми, че ме обичаш"-шептеше подсъзнанието ми. - Влюбен ли си в мен? Имам нуждата да знам... Обичаш ли ме?

-Не, Лена. Не те обичам. - сякаш сърцето ми се пръсна на парчета в този момент, преди да беше продължил. - Обичта е нищо, в сравнение с това, което аз изпитвам. Не само те обичам. Обожавам те. - каза, докато не отделяше очите си от моите. Той е сериозен. Вярвам му... Наистина го чувства и аз вече бях сигурна, че съм готова.

-... Искам го. Да се махнем от тук и да бъдем далеч от всички, да бъдем щастливи и далеч... Нека се спасим. - казах категорична.

-Сигурна ли си? - попита той, а аз кимнах уверена. Не мога повече така. Искам и аз да бъда щастлива.

-Да се махнем от тук, час по-скоро. Да отидем далеч. Много далеч.

-Ще го направим, любов! - прошепна той, прегръщайки ме силно. - Ще бъдем далеч и щастливи. Ще бъдем заедно. - кимнах, а след това той се отдели от прегръдката ми. - Трябва да оправя някои неща, а ти си оправи багажа. - отново кимнах, а той сля устните ни. - Много скоро, ще бъдем щастливи.

Люк излезе, а аз започнах да събирам вещите, които бяха мои. Ще бъдем щастливи. Далеч от всички. Само аз и той. Когато бях готова не ми оставаше нищо друго освен да се сбогувам и с Майк. Макар да не съм сигурна, че той би искал да ме види.
Извадих един лист и химикал. Може би ще бъде най-добре ако му оставя писмо. Едва ли ще настоява да ме види за последно. Предпочита Сиера пред мен, както показа.

"Майкъл... Не те наричам така често, но се опитвах да се сдържам твърде дълго.

Съжалявам, че отново мисля само за себе си. Съжалявам, че не ти казах по-рано за това между мен и Люк, но беше сложно.
Той се промени. Усещам нещата много по-различно, когато съм с него и със сигурна, че го обичам. Вярвам, че и той ме обича. И дори да казваш, че е просто временна глупост, аз съм сигурна и вярвам в него. Защото той ме подкрепяше, докато ти, моят най-добър приятел, отричаше възможността някой да се влюби в мен. Той се влюби в мен.
Не си мисли, че те опреквам или, че не оценявам нещата, които ти и майка ти направихте за мен. Вие бяхте моето семейство и ви благодаря за това.
Въпреки скандала ни с теб преди малко, аз все още те обичам и ценя. Нарани ме, но вярвам, че някой ден ще го осъзнаеш. Щастлива съм с Люк.

Благодаря ви за всичко!
С обич, Лена... "