False barrier

46

Докато с Люк пътувахме, той не проговори. Не ми каза нищо, но беше по-добре да мълчи, защото така ли и иначе не ми се говореше с него. Не след дълго пристигнахме на адреса посочен от Майк. Изглеждаше най-обикновена къща и аз започвах да се чудя, чия бе тази къща и защо Майк е тук. Слязох от колата, опитвайки се да намеря място с добър обхват за да потърся Майки. Люк също излезе от колата, но не направи нищо. Просто стоеше и ме наблюдаваше, докато се отдалечавах.

Наоколо нямаше много хора, освен група от момчета, вероятно изтрезняващи от пиянска вечер. Те ме наблюдавах също като Люк, но не ми казаха нищо, а продължиха да си говорят нещо тихо. Най-накрая успях да се свържа с Майк и да му съобщя, че сме пред къщата. Тъкмо щях да се върна при Люк, когато забелязах, че спореше с едно от момчетата и изглеждаше така сякаш всеки момент ще му се нахвърли.
Отидох при тях и хванах ръката на побеснелия Люк.

-Здравей, сладка! - обади се едно от момчетата.

-Млъквай! - изръмжа Люк.

-Какво търси такава красавица с идиот като този? - засмя се момчето.

-Това, което няма да намери с теб! - изплю брата на най-добрият ми приятел.

-Стига да иска ще го намери. - провокира го той.

-Стой далеч, копеле.! Ако ти е мил живота си затвори... - заплашваше го Люк, докато от никъде се появи Майк.

-Какво, по дяволите, правите!? - извика той, опитвайки се да предотврати сблъсъка между брат му и непознатите момчета. - Да си вървим, Люк! - каза Майк и го задърпа към колата. Аз все още стоях там и ги наблюдавах, докато Майки не се провикна. - Лена, идвай!

Послушах най-добрият си приятел и се качих в колата. Наблюдавах Люк през цялото време. Все още беше бесен. Ръцете му здраво стискаха волана на колата, а челюстта му бе толкова затегната, че ми се причу как изпука. Беше ядосан за това, че Майк го спря? Или все още бе ядосан на спора? Не разбирам, дори Майкъл да не се бе намесил, какво щеше да постигне? Да се сбие с онова момче? Той беше сам, по дяволите! Онова момче бе с приятелите си и мисля, че те не биха гледали безучастно, докато Люк го напада. Но каква беше причината Люк да се ядоса толкова? С какво го провокираха? Докато се усетя бяхме пристигнали и Майк вече се бе прибрал в къщата. Аз все още стоях на задната седалка и бях забила поглед в огледалото за задно виждане, наблюдавайки Люк. Той също бе вперил поглед в мен, докато аз не наруших очният контакт, излизайки от колата.

Когато влязох в къщата бях посрещната от усмихнатата Лиз. Усмихнах се, опитвайки се да направя обстановката не толкова неловка за себе си.

-Най-накрая се прибрахте! - отбеляза тя, преди да се чуе шумът от колата на Люк, потегляща бясно. - Какво става? Къде отива, Люк? - попита ме тя. Повдигнах раменете си в отговор и се насочих към кухнята. Бях жадна, но след съобщението на Лиз някак забравих за жаждата си.

-Напоследък забелязвам, че не си толкова щастлива и радостна както обикновено и съжалявам ако е заради нас, но според мен не ние сме причината, а принца на бял кон. - засмя се тя, докато аз я наблюдавах объркана. - Вероятно Аштън е направил нещо, с което те е наранил и много страдаш. Миличка не се отчайвай! Има още много риби в морето. И по тази причина... Тази вечер ще имаме гости. Една моя стара приятелка и синът ѝ ще ни гостуват за вечеря. Кой знае, може да си допаднете... - намигна ми тя със загадъчна усмивка, след което се насочи към стаята си. Да не би току-що тя да каза, че ми е уредила нещо като среща?