False barrier

8

Майк ме помоли да отида у тях тази сутрин и аз отидох за да му благодаря за вчера, макар да бях сигурна, че ще има махмурлук и едва ли ще слуша какво му казвам. Когато влязох в стаята му го намерих излегнал се върху голямото си легло, а главата му бе затисната под меката възглавница. Засмях се и скочих върху леглото, плашейки го. Той подскочи, озовавайки се на пода, от където така  и не се изправи.

-По дяволите... - измърмори той.

-Ставай! - извиках и го захвърлих с възглавницата до себе си.

-Защо ми крещиш? Нямаш ли сърце и душа? - продължи да мрънка той.

-Съжалявам, но само ти си виновен, че имаш главоболие... - усмихнах се.

-Защо ми трябваше да пия толкова? Защо не ме спря... - чух още по-тихото му мрънкане. Излежаваше се още няколко минути на пода, след което се изправи и отново се излегна, но този път върху леглото. - Ще ти бъда много благодарен ако ми донесеш нещо, което ще спре това тъпо главоболие.-съжалих приятеля си и реших да му помогна, излизайки от стаята му. Вероятно в кухнята ще има някакви лекарства. Споменавайки за кухнята и лекарствата си спомних за вчера и разговорът ни с Люк, а след това и как ме изпрати до вкъщи. Усмихнах се, но усмивката изчезна от лицето ми, когато достигнах до кухнята. Отново се превръщам в свидетел на споровете между Люк и приятелката му.

-За какво говориш, по дяволите!? - извика Люк.

-Говоря за онова момиче, което винаги се влачи с брат ти!

-Лена? - попита той, учудвайки ме. За пръв път изрича името ми. Усмихнах се несъзнателно, но след като продължи слязох на земята. - Това са пълни безсмислици! Мислиш ли, че е възможно!? Аз и тя?! - засмя се той, разбивайки глупавите ми малки надежди.

-Виждам как я гледаш! - извика тя.

-Не я гледам никак специално! Ти казваш така за всяко момиче, което погледна.!

-И може би с право, Люк!

-Не те разбирам! - извика той и се изправи от мястото си. Обиколи стаята веднъж и прокара ръка през косата си. - Ако Лена ти е проблема, уверявам те ние с нея нямаме никакво бъдеще. От различни светове сме!

-Дори това да е така, ти прибързваш без да ме изслушваш и винаги се караме за нещо. Може би е по-добре ако ние... Ако се разделим.

-Какво значи това? Ние...-чух тихият му глас, прочит с тъга.

-Всичко свърши, Люк! - отвърна просто и си тръгна, подминавайки ме незабелязано. След няколко минути влязох в кухнята и се насочих към шкафа, в който най-вероятно се намират лекарствата. Думите му ме жегнаха, но няма смисъл да го коментирам тъй като тези неща са глупави според него. Не казах нищо на Люк, но не успях да се сдържа и го погледнах. Той бе скрил лицето си в шепите, а когато отново погледнах към шкафа усетих движение зад себе си. Обърнах се, отново и забелязах как изважда бутилка пълна с някакъв вид алкохол. Погледна ме и я надигна към устните си, отпивайки. Не отделяше поглед от мен, докато не се насочих към вратата. Тъкмо щях да изляза, когато усетих ръката му да хваща моята. Действията му ме объркаха, но това което последва ме обърка още повече. Той погали лицето ми, след което се засмя и се отдръпна.

-Абсурд... - поклати отрицателно глава и излезе от кухнята заедно с бутилката, оставяйки ме сама заедно с малките ми надежди, разбити на парченца. Както каза той...
От различни светове.