False barrier

13

Още щом влязох в къщата на Майкъл, вниманието ми беше привлечено от момчето, в чийто скут бе седнала Сиера. Люк и Сиера очевидно са се събрали. Погледнах към Майк, който вече се изкачваше по стълбите, отивайки към стаята си. Осъзнах се и тръгнах към стаята му, докато с невниманието си, се сблъсках в някого.

Чифт светли очи се забиха в мен, докато силните му ръце ме предпазваха от сблъсъка между мен и пода. Помогна ми да запазя баланс, след което ми се усмихна. Отвърнах на усмивката му, извинявайки се за невниманието си. Той се засмя, а усмивката му ме накара да се изчервя.

-Всичко е наред. Нямам против да се блъсна, в такова момиче като теб, отново. - не знаех дали трябваше да се притеснявам от това, за какво момиче ме мисли, но бузите ми вече бяха придобили червен цвят, а аз вече бях сигурна, че скоро ще забравя как се говори. - Аз съм Аштън.

-Лена. - казах и хванах протегнатата му ръка, разклащайки я. Усмихнах се срамежливо, а той отново се разсмя.

-Хубаво име...точно като собственика си. - каза, карайки ме да се изчервя за пореден път. Измърморих тихо благодаря и се осмелих да го погледна в очите. Изглеждаше перфектен. Очите му блестяха, а усмивката му ме караше да затая дъх. Точно като Люк. И двамата имат влияние върху мен. Осъзнах се, че не мисля за каквото трябва и се усмихнах извинително. Дори не бях забелязала, че все още ми говори. Обикновено хората да задържат толкова дълги разговори с мен, но всъщност обикновено никой друг освен Майкъл не общува с мен. И като стана дума за Майкъл, той се появи от стаята си, вероятно забелязал, че липсвам.

-Хей, Аш! - те се поздравиха по някакъв техен си начин и ме погледнаха. Това започваше да става неловко. - Какво става?

-Нищо ново, освен тази красавица пред мен. - каза Аштън, отново карайки ме да се изчервя. Той се усмихна още по-широко на реакцията ми, а Майк се засмя.

-По-полека, това е най-добрата ми приятелка, Ъруин. - каза Майк, на шега, заплашително и преметна ръката си през рамото ми.

-Късметлия си. - отвърна му той. Отново се усмихнах срамежливо и случайно погледнах към Люк и Сиера. Сиера му говореше, а той гледаше може би раздразнено към мен. Наблюдаваше Аштън, мен и Майк, докато Сиера очевидно му бе задала въпрос. След като не получи отговор се обърна към нас и ме погледна с недоволство. Погледнах отново към момчето срещу себе си, което ми се усмихваше чаровно. Започнаха някакъв разговор с Майкъл, а моят поглед, отново се насочи случайно към Люк. Искаше ми се да не бях погледнала към тях. Докато аз игнорирах разговорът на момчетата до себе си, Люк и Сиера се целуваха страстно, а ръцете му бяха обвити около нея.

Някак тази гледка ме върна обратно към онзи момент, в който ръцете му бяха обвити около мен, а бариерата му бе свалена. За жалост ще си остане просто спомен...