39

1.1K 67 12
                                    


-Лена? - каза Люк, влизайки в стаята. От както Аштън си тръгна преди три часа не съм излизала от стаята. Минаваше полунощ, но въпреки това не мърдах от стаята за да не се срещна с Люк. - Не искаш да ме виждаш? - попита той, а аз кимнах. - Съжалявам...


- За какво се извиняваш, Люк?


-Че Аштън ти наговори онези неща... Не ги мисля. Мислех ги и дори в това не съм сигурен, но преди. Сега е различно.


-Кое му е различното? - попитах.

-Ние сме различни. - отвърна той.

- Аз не съм. Все още съм онова жалко момиче, което не заслужава вниманието ти.


-Това са глупости! - прекъсна ме той.



-Ти го каза.



-Казах ти, че не го мисля! Беше преди, не сега! Той се опита да ме провокира, каза го само заради това! - оправда се той.



-За да се притесняваш толкова от това, което мисля, значи има нещо вярно в думите му, Люк!




-Защо не ме разбираш, по дяволите!? - извика той. Мълчах, взирайки се в него, докато не му отвърнах.




-Явно не търсиш разбиране от правилния човек.



-Искам ти да ме разбереш, в случая ти си правилният човек! - отвърна, сякаш бе най-очевидното нещо на този свят.



Може би е прав. Трябва да се поставя на негово място и да разгледам неговата гледна точка. Но как да го направя като не знам какво мисли той? Единственото което ми каза е, че не го мисли, а дори в това няма как да бъда сигурна.



-Преди не разсъждавах правилно. Мислех само за това колко да изпия и как да те изкарам от главата си. Реших, че е временно увлечение. Но от както те видях в клуба заедно с онова момче, нещо се случи и... Разбрах, че не е просто увлечение.


-Няма как да знам дали думите ти са истина.


-Истина са... Не ми ли вярваш?


-Вярвам в теб, но не и в чудеса.


-Чудото се случи. Люк Хеммингс е влюбен до уши в теб. Влюбен е в усмивката ти, в характера ти, в умът и тялото ти. Влюбен е в теб... - каза, след което се добра до мен и ме целуна. Звучи като приказка. Явно покрай него ще започна да вярвам в чудеса. Може би щеше да бъде по-лесно ако сваляше бариерата си между нас по-често. И колкото и болезнени да бяха думите му понякога, аз бях влюбена до уши в него. В самият Люк Хеммингс.

False barrierWhere stories live. Discover now