False barrier

23

Прибирахме се. Най-накрая този ужасен кошмар приключи. Люк шофираше, докато държеше ръката на Сиера, а Майк все още стоеше отдръпнат от мен, като на няколко пъти ме поглеждаше.
Всички в колата мълчаха, а Сиера от време на време прошепваше нещо в ухото на Люк. Наблюдавах ги дълго време. Виждах това как се държаха един с друг и ме караше да се чувствам толкова жалка.
Той изглеждаше умислен и доста често го хващах да ме поглежда в огледалото за задно виждане. Може би греша и е гледал пътя зад мен, но ми се искаше да мисля обратното.

-Лена... - чух тихият глас на Майк и се обърнах към него. Изглеждаше тъжен. - Мразиш ли ме?

-Разбира се, че не.-отвърнах, все още наблюдавайки го.

-Съжалявам, държах се ужасно. Изкарах си ядът върху теб. - каза той и ме прегърна. Облегнах се на рамото му и се замислих над последните дни.

-Аз също. Трябваше да общувам повече с теб и да ти помагам, а правех точно обратното. - сведох глава виновно.

-А сърдиш ли ми се заради Сиера? Имам в предвид... Прекарвах доста време с нея и те игнорирах малко.

-Не се сърдя, но наистина не беше много приятно. Ти ме помоли да дойда с теб за да не прекарваш времето си сам с тях, а всъщност се сприятели с нея и аз останах сама.

-Бях със Сиера, докато Люк беше някъде в гората. Бяха се скарали и той излезе. Тя се е изплашила да остава сама и дойде при мен. - поясни той. Докато Люк беше в гората..-Наистина постъпих толкова глупаво.

-Не трябваше да реагирам така... Съжалявам, Лена. - каза Майк и ме прегърна.

-Аз също не постъпих добре. Мислех за много други неща и съвсем забравих за теб и твоите чувства. - отвърнах на прегръдката му и се отпуснах върху гърдите му. Постояхме така известно време, но очите ми започва ха да се затварят. Не спах много през последните дни и това ми се отразява. Може би трябва да се отпусна.

-Заспивай... - чух за последно преди да затворя очите си. Някак погледа ми попадна върху огледалото и засякох погледа си с този на Люк. Последното нещо което видях преди да заспя бяха очите му...