False barrier

35

Бях в кухнята и помагах с приготвянето на обяда. Лиз отиде за някакви подправки, а аз я чаках в кухнята, опитвайки се да нарежа всички зеленчуци, докато дойде. Тя ми обеща да ме научи да готвя и първото нещо, което ще сготвим е така любимата на Майки - голяма пица.
Тъкмо приключих, когато Сиера влезе в кухнята и застана срещу мен. Погледнах към нея, но не можех да разбера какво точно ѝ има.  Изглеждаше ядосана. Дали Люк ѝ е казал за нас? Има ли такова нещо като "нас"?

-Не ти ли омръзна да се месиш между мен и Люк? - попита тя, карайки ме да извърна глава в нейна посока.

-Какво искаш да кажеш?

-Не се прави на глупава! Видях от къде излезе тази сутрин и знаеш ли? На мен ми омръзна винаги ти да си проблема между нас!

-Не мисля, че аз съм проблема, а че ти винаги ме мислиш за такъв.

-Теб? Погледни се! Жалка си, знаеш го, нали? Люк, не иска да бъде с теб, не иска дори да дишате един въздух! Нямаше дори да те забележи ако ти не му се мяркаше навсякъде.

-Тогава какъв ти е проблема, Сиера? Ти сама казваш, че не съм никаква заплаха за връзката ви. Защо тогава продължаваш да ме заплашваш?

-За да си знаеш мястото! - отвърна тя, след което ме подмина, оставяйки след себе си негативната си енергия.

-Лена? Сиера да не би да беше в кухнята?

-Да, Лиз. Дойде за да пие вода.

-Не ми харесва, когато ме лъжеш. - отбеляза тя.

-Аз...

-Ако отново ще ме излъжеш по-добре не казвай нищо! - след думите ѝ затворих устата си. Тя ме познава твърде добре. - Не успяхме да си поговорим вчера... Какво стана, когато отиде при майка си? Там ли беше? - кимнах, потвърждавайки. Опитах се да избегна разговорът, насочвайки се към хладилника. Надявах се да не ме разпитва повече и да приготви пицата, но на празно. - Лена, случи ли се още нещо, докато бяхте там?

-... Тя беше пияна, отново. - отвърнах и сведох глава. Беше ме срам. Срамувах се от майка си! Вероятно биха ме помислили за ужасен човек, че вместо да ѝ помогна, аз я оставям, срамувайки се от нея. Но истината далеч не беше такава. Тя пие, от както баща ми ни изостави. Понякога не се прибира, друг път се напива до несвяст. Опитвах се да ѝ помогна много пъти, да я убедя, че трябва да спре, заради мен, заради нея, но никога не ме слушаше. Стана още по-зле, от както я уволниха. Не ходеше на работа и пиеше по цял ден. Търпях всичките ѝ убиди и нападки, че татко ни напусна заради мен, докато не ме удари. Беше ден преди къмпинга с Майк. Тогава помолих Майки да остана за известно време у тях и той, разбира се, се съгласи. Но така и не му казах причината. Никой не знаеше. Освен Лиз. Не знам как и от къде е научила, но съм ѝ задължена за всичко. За подкрепата и грижите.

-Не ти направи нищо, нали? - попита тя. Мълчах известно време, опитвайки се да намеря някакъв отговор, но бях сигурна, че тя вече бе разбрала. - Удари ли те!? - възкликна Лиз, докато две сълзи се спускаха по бузите ми. - Защо го направи, отново? Защо Люк не я е спрял?!

-Тя беше пияна, не знаеше какво прави. Но Люк ме защити. Той ми помогна. - казах аз.

-Знаех си, че не трябваше да ходиш! - измърмори тя. - Сега, добре ли си? - попита загрижено, а аз кимнах.

-Може ли да не говорим повече за това, моля? - попитах я, изчаквайки съгласието ѝ за да започнем с приготвянето на храната.
Някак си успях да се разсея, докато времето измина неусетно...