False barrier

3

На сутринта отидох у Майкъл за да го събудя, защото щеше да закъснее за наказанието си. Преди два дни наказаха Майк, защото е замърсявал училищната среда с част от скъсан лист. Всъщност беше получил слаба оценка и скъса листа за да го набута в различни отпадъчни кошове, като укриване на доказателството, че изобщо е съществувал такъв тест. Но за негов късмет се блъсна в една стъклена врата и изпусна парчетата от разкъсаното му изложение. Излишно е да казвам, че видяха безпорядъка, който той бе създал.

Почуках на вратата и изчаках някой да ми отвори. За моя изненада това беше Люк.
Отворих устата си за да кажа нещо, но дори аз самата, не разбрах речта си. Покрих лицето си с ръце и си поех въздух, опитвайки се да не заплета езика си отново.

-М-Майкъл. - казах само, надявайки се да ме разбере, преди да се изложа напълно. Той извъртя очи и отвори вратата за да вляза. Нямаше как, подминавайки го да не си спомня за вчера. Дали помни целувката ни? И докато изкачвах стълбите разбрах сама отговорът си. Момичето от вчера влизаше по стълбите, закопчавайки роклята си. Обърнах глава на страни и я подминах. Онова чувство на вина премина през стомаха ми, карайки го да се свие. Защо се чувствам виновна, че той никога няма да ме забележи?

Влязох в стаята на Майкъл, намирайки го заспал. Усмихнах се и скочих върху него. Той се изплаши и падна от леглото, завличайки ме със себе си. Озовахме се един върху друг, смеейки се силно.

-Секс на земята, а? - чух гласът на по-големият му брат и покрих очите си. Защо влезе точно сега и защо си мисли, че ще го правим!?

-Иска ти се. Ние сме само приятели. - каза Майки и се изправи от мен, подавайки ми ръка. Изправих се и оправих дрехите си, докато тайно се надявах Люк да се е прибрал в стаята си. Погледнах към вратата, но той все още беше там, забил поглед в мен. Усетих как бузите ми се затоплят и когато очите му се срещнаха с моите, се усмихнах. Очаквах същото, но той просто извърна глава и излезе от стаята. Какво изобщо очаквам от него...

-Щ-ще закъснееш за наказанието. - измърморих на Майкъл и взех раницата си от пода, където по-рано я бях захвърлила.

-Тръгваш ли си? - попита той, а аз кимнах. - Остани още малко и после ще излезем заедно. - предложи ми момчето пред мен, а аз реших да се съглася. Не бързам за никъде, тъй като днес е събота и нямам задължения.
Майкъл извади два джойстика и ми подаде единия. Взех го, докато той пускаше някаква игра. Играхме може би около час, когато на входната вратата се позвъня и Майкъл отиде да отвори. Спрях играта и се излегнах на голямото му легло. Изведнъж чух стъпки и реших, че е Майк, но когато влезе в стаята останах с отворена уста и отново скована като статуя.

-Казах ти да стоиш далеч от дрехите ми... - каза сериозен Люк, докато не забеляза, че братму го няма. Заби погледа си в мен и каза нещо, но бях заета да зяпам полуголото му тяло. По дяволите, наистина ли нямаше нито една чиста тениска..?!-...Защо изобщо се занимавам с теб!?

-Ъм... Какво? - попитах, когато се осъзнах.

-Ти да не си бавно развиваща?! - каза раздразнен и излезе през вратата. Какво стана току-що, по дяволите!? Опитах се да се съвзема, след замайващата гледка, но когато Майк се върна дори не успявах да се съсредоточа над думите му.

-Какво ти стана? - въздъхна вече отегчен Майкъл.

-Нищо... Трябва да тръгвам. - казах и взех раницата си.

-И без това вече е време да излизам. Ще е най-добре да стигна на време преди онази стара чанта да ми лепне още едно наказание. Знам, че ме харесва, но това излиза от всички граници вече. Четвърто наказание за този месец! На чистачката ѝ писна да ме вижда всяка събота. - оплака се той, карайки ме да се засмея макар да не чух изцяло речта му. Какво направи Люк с мен?!..