False barrier

9

Малко след дванадесет вечерта Майкъл ме помоли спешно да отида у тях. Естествено, че се притесних. Реших, че се е случило нещо лошо и по най-бързият начин тръгнах. Когато почуках на вратата Майк ми отвори и ми каза да го последвам до холът им. Влизайки в стаята, забелязах Люк, който лежеше върху дивана и не изглеждаше никак добре.

-Какво му е? - попитах тихо.

-Очевидно се е напил. - отвърна Майк и извъртя очи.

-А защо ме повика?

-Мисля, че каза името ти или по-скоро в главата ми кънтеше идеята да те повикам, за да ми помогнеш да го качим до стаята му. - засмя се леко той, поставяйки едната си ръка  зад врата си. Погледнах към Люк, който макар едва да гледаше, продължаваше да пие. - Не знам какво да направя. - прошепна ми Майки.

-Като за начало... - започнах, насочвайки се към пияното момче. -... Трябва да спре да пие преди да получи натравяне. - взех бутилката от ръката му, макар слабият му опит да не я пусне. Той погледна към мен и се засмя.

-Лена... - каза името ми и хвана ръката ми, опитвайки се да се изправи. Опита му беше неуспешен и отново залива към дивана, но малката подробност, че държеше ръката ми, ме накара да залитна заедно с него, озовавайки се в скута му. Опитах се да се отдръпна, но ръцете му бяха силно обвити около кръста ми, докато главата му се облегна на рамото ми. Какво му става? Погледнах към Майк за помощ, но той се засмя и вдигна ръце, в знак че е безсилен. Погледнах го раздразнена и той реши да ми помогне. Успя да премахне ръцете на Люк от кръста ми и ми помогна да го изправим.

С много усилия се насочихме към стаята на Люк, докато на него му беше твърде забавно, колко трудно ни беше да го влачим. Когато най-накрая се добрахме до стаята му го оставихме върху леглото, но той все още държеше ръката ми, карайки ме да падна върху него. Пияният Люк се засмя силно, след което ни преобърна, оставяйки ме под себе си.

-Майк... - извиках за да ми помогне, но когато го потърсих с поглед не го открих в стаята. Какво да правя сега? - Люк... - казах, опитвайки се да го избутам. Той надигна леко главата си от сгъвката на врата ми и ме погледна с червените си от пиянство очи. Това пред мен не беше онзи Люк, който бе студен с мен. Пияното момче пред мен се усмихваше и ме гледаше в очите, правеше ми комплименти, но нямаше нищо общо със студеният и сериозен брат на Майки. Погледа му бе впит в очите ми, докато започваше да се приближава към мен. Затаих дъх, очаквайки нещо, когато целувка бе поставена върху крайчето на устните ми. Замръзнах, опитвайки да се осъзная, за да спра това, което правеше с мен. Мислите в главата ми изчезнаха и аз забравих целта си, мига в който постави главата си върху гърдите ми и ме прегърна. Чувство на сигурност ме зала и за миг затворих очите си. Какво ако останем така още малко? Замислих се за разликите между Люк и пияното момче, което се бе сгушило в прегръдките ми и неусетно сме заспали прегърнати...