False barrier

11

-Тя ме заплаши, Майк! Нямах вина за нищо от това, което се случи и накрая, аз бях виновна според всички! - продължавах да се оплаквам на най-добрият си приятел.

-Ако някой има вина може би това съм аз. Не трябваше да бягам, а да остана и да ти помогна. Сега разбирам, че ако те бях измъкнал от пияният си брат, нищо от това нямаше да ти се случи. - сподели с мен, изглеждайки малко натъжен. Майкъл винаги беше позитивно настроен и каквото и да се случваше, търсеше неговата положителна черта. Никога не показва колко го нараняват хората, но понякога аз го виждам. И в този момент аз го правя. Почувствах се виновна. Сякаш прехвърлях вината върху Майк. Той не е виновен, дори благодарение на него за пръв път бях толкова близо до Люк.

-Нека да забравим за сутринта.? - помолих го, а той кимна в знак на съгласие.

-Брат ми откачи, а след това тръгна след Сиера. Как може да е такъв? Защо изобщо тича след нея?! - разсъждаваше на глас Майки.

-Може би...я обича.

-Възможно е... Но тя не го заслужава, Лена! Винаги, когато Люк направи някаква изненада за нея, тя се усмихва и му се лепва. Но проблема е там, че когато е сред приятелите си и тези на Люк тя се държи по съвсем различен начин. Сякаш е необвързана! Брат ми се дразни, но тя винаги намира начин да му прехвърли вината, а той се дразни макар да се примирява в повечето случаи.

-Не трябваше да идвам вчера. - измърморих тихо. Люк със сигурност обича Сиера, а аз се появих като причината те да се разделят.

-Ако не беше ти какво щях да правя с него? - попита Майк, сякаш е най-доброто оправдание на света. Поклатих отрицателно глава, а лека усмивка си проправи път върху лицето ми.

Изминаха няколко минути, през които Майк ми разказваше още за Сиера и Люк. Не ми бе особено приятно да слушам за тях, по необяснима за мен причина. Вероятно заради факта, че аз ги разделих. Ако Люк я е обичал истински?
Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата.

-Каква е тази кочина в кухнята, по дяволите!? - попита той, преди да ме забележи. - Ти какво търсиш тук? - погледна ме студено. Изправих се за да си вървя, но Майки хвана ръката ми, спирайки ме.

-Това е най-добрата ми приятелка Люк!

-И Сиера беше мое гадже... - каза видимо раздразнен. - Но всичко свърши защото приятелката ти, не можеше да стои далеч от мен.!

-Престани, Люк! Лена не е искала това да се случи, а и вината не е нейна! Знаеш ли колко пиян беше? Аз я повиках вкъщи, за да ми помогне с теб. Не знаех какво да правя, ти не спираше да пиеш и вече се притеснявах. След това ти започна да се държиш странно, да правиш глупави и странни неща. Знаеш ли, че се смееш и усмихваш, когато си пиян? Съвсем различно се държиш сега и всеки път, когато си трезвен. - говореше му, докато Люк не реши да го прекъсне.

-Това съм аз и ако не ти харесва, съжалявам, но съм твой брат и не ме интересува!

-Но ти ме интересуваш, Люк! - извика Майк, опитвайки се да му обясни колко е притеснен от държанието му. - Държиш се глупаво, обвинявайки Лена! Ти я заклещи при себе си, след като си легна!

-Но не опита да се измъкне! Това е истината Майкъл и смятам, че е глупаво ти да я защитаваш! Ти си мой брат! А тя е причината със Сиера да скъсаме! - извика той, излизайки ядосан от стаята.
Прекрасно! Първо разделих Сиера и Люк, а сега го скарах и с брат му. Кога ще спра да се забърквам в проблеми?