False barrier

40

Всички се прибраха по стаите си, включително Люк и Сиера. Майк се хвърли върху леглото си и заспа. Вероятно е изморен от предпразничното пазаруване с две жени. Засмях се на самата мисъл и излязох за да не го събудя, но не мога да кажа същото и за останалите, тъй като нов скандал се беше заформил между влюбените.

-Как така все ти оставаш сам в къщата с нея!?

-Не викай, ще събудиш останалите! - прекъсна я той, ядосвайки я още повече.

-Да не викам!? Люк ти със всичкия ли си?!

-Какво очакваш от мен, Сиера!? Не съм човек на пазаруването, а още по-малко и да се влача след теб и майка ми, докато минавате през всяко възможно място.

-Не става въпрос за това! Въпросът е защо остана в къщата с нея!? Защо не излезе или каквото и да е?

-Нямах планове и реших да си почивам. Сега ще ми го изкараш през носа ли? - измърмори той. Последва кратко мълчание и реших да надникна в стаята им, тъй като вратата беше леко открехната. Гледката със сигурност не ми хареса. Сиера се наместваше в скута му, докато той не правеше нищо. Не се отдръпна или изправи, не направи нищо. Тя от своя страна започна да си играе с косата му и да поставя целувки по врата му. Той все още не я спираше.

-Съжалявам, Люк... Просто се притеснявам от нея.

-Защо?

-Защо ли... - каза тихо тя, след което продължи.-...Тя не прилича на мен и на останалите ти приятелки. Не се грижи за външният си вид, не излиза, не общува с никого, освен с Майкъл, но това е друг случай. Може би има нещо между тях, кой знае.. Мисълта ми е, че не виждам какво толкова можеш да намериш в нея.

-Тогава защо се притесняваш? - попита я той, с което ме остави без думи. Знаех, че няма да каже нищо, няма да я отблъсне, но въпреки това част от мен се надяваше той да ме защити. Явно и той го мисли...

-Не знам... Просто се ядосвам, че постоянно е покрай теб. Що за глупости си мисля?! - прошепна тя, хващайки се за главата. - Съжалявам, Люк. - каза и отново постави ръцете си върху косата му. Наблюдавах ги известно време просто да се взират един в друг, докато тя не го целуна... И той разбира се ѝ отвърна, докато аз мислех, че все още имаше нещо, с което да не ме е потъпкал. Върнах се в стаята на Майки разплакана, а за мое нещастие той беше буден.

-Какво се е случило? - попита загрижен. Не му отговорих, а направо го прегърнах. Имах нужда от опора, а това можеше да бъде само Майки. Трябва ли вечно да бъда мачкана от хората, които мисля за специални или истината е, че съм прекалено глупава?

-Просто съм твърде глупава... - измърморих преди да се унеса в прегръдката на най-добрият си приятел.