False barrier

38

Аштън беше дошъл за да се видят с Майки, но беше само оправдание тъй като Майк, Лиз и Сиера бяха излезли заедно. И докато бях сама в къщата заедно с Люк, се появи от нищото и развали приятната атмосфера. Погледите, които си разменяха с Люк все още бяха напрягащи и враждебни. Притеснявам се, че е възможно той да му спомене за целувката вчера и отново да се скарат.

-Как мина срещата ви? - попита го Люк.

-Добре... - отвърна Аштън, докато не отделяше поглед от мен. Измислях си причини за да ходя до кухнята и да не го поглеждам, но накрая той реши да ме принуди да го направя.-Лена, може ли да поговорим? - кимнах, надявайки се Люк да ме спаси. - На саме? - каза той, поглеждайки към момчето в мое дясно.

-Говорете пред мен, не ми пречите. - отвърна му Люк. Видя се, че Аштън се ядоса и реши да го провокира.

-Става въпрос за целувката. - започна той преди да бъде прекъснат.

-Каква целувка?! - изръмжа Люк.

-Нашата целувка. - отвърна му Аш, натъртвайки на първата дума.

-Нямаше никаква целувка. - възразих аз.

-Ти ми отвърна. - излъга той.

-Не съм!

-Аз не ти ли казах да стоиш далеч от нея!? - извика Люк, хващайки приятеля си за тениската му.

-Много неща си ми казвал и за много от тях не съм те слушал... - засмя се той, докато не беше ударен от Люк. Веднага след удара се опитах и успях да ги разделя.

-Не трябваше да те пускам толкова лесно последния път, изглежда, че не си си научил урока. - измърмори заядливо Люк, отпивайки от чашата си, докато все още го наблюдаваше заплашително.

-Какъв ти е проблема? Аз харесвам Лена, тя мен също... - каза Аштън, карайки ме да въздъхна.

-Познавам те. - прекъсна го Люк. Отговорът му ме обърка, но не го попитах нищо,а продължих да наблюдавам.

-И какво от това? Щом ме познаваш, трябва да се радваш за мен!

-Да се радвам, че някой ден ще се подиграеш с нея? Познавам те, Ъруин, не ме ли чу?! - каза подигравателно. Да се подиграе с мен? Аштън би ли го направил? Ще се възползва и ще ме зареже?

-Какво ти пука, Лукас?! Нали ти беше този, който постоянно ѝ се присмиваше! - ядоса се той. Подигравал ми се е?

-Това беше преди. - отвърна той, гледайки към мен.

-Но все още помня какво каза? Лена, искаш ли да чуеш какво каза, скъпия ти приятел за теб?- попита усмихнат Аштън. Люк се опита да го спре и да го удари отново, но той се измъкна. - Че никой не би те искал. Защото си жалка и не си заслужаваш някой да те обича.

-Не го слушай, Лена! - изръмжа Люк, хващайки  ръката ми.

-Никога не бих постъпил толкова подло с теб, колкото този. Трябваше да ти го кажа рано или късно. - каза Аштън, след което си тръгна, оставяйки ме сама с Люк.

-Не го слушай! Беше отдавна. Не го мисля. - шептеше Люк, докато погалваше лицето ми с двете си ръце, карайки ме да го погледна. Изглеждаше искрен, но не беше. Имаше нещо друго в погледа му, което ме притесняваше. Нещо не беше същото, след този разговор. Ние не бяхме същите...