38

1K 65 15
                                    



Аштън беше дошъл за да се видят с Майки, но беше само оправдание тъй като Майк, Лиз и Сиера бяха излезли заедно. И докато бях сама в къщата заедно с Люк, се появи от нищото и развали приятната атмосфера. Погледите, които си разменяха с Люк все още бяха напрягащи и враждебни. Притеснявам се, че е възможно той да му спомене за целувката вчера и отново да се скарат.



-Как мина срещата ви? - попита го Люк.



-Добре... - отвърна Аштън, докато не отделяше поглед от мен. Измислях си причини за да ходя до кухнята и да не го поглеждам, но накрая той реши да ме принуди да го направя.-Лена, може ли да поговорим? - кимнах, надявайки се Люк да ме спаси. - На саме? - каза той, поглеждайки към момчето в мое дясно.



-Говорете пред мен, не ми пречите. - отвърна му Люк. Видя се, че Аштън се ядоса и реши да го провокира.



-Става въпрос за целувката. - започна той преди да бъде прекъснат.


-Каква целувка?! - изръмжа Люк.


-Нашата целувка. - отвърна му Аш, натъртвайки на първата дума.


-Нямаше никаква целувка. - възразих аз.


-Ти ми отвърна. - излъга той.


-Не съм!



-Аз не ти ли казах да стоиш далеч от нея!? - извика Люк, хващайки приятеля си за тениската му.



-Много неща си ми казвал и за много от тях не съм те слушал... - засмя се той, докато не беше ударен от Люк. Веднага след удара се опитах и успях да ги разделя.




-Не трябваше да те пускам толкова лесно последния път, изглежда, че не си си научил урока. - измърмори заядливо Люк, отпивайки от чашата си, докато все още го наблюдаваше заплашително.



-Какъв ти е проблема? Аз харесвам Лена, тя мен също... - каза Аштън, карайки ме да въздъхна.




-Познавам те. - прекъсна го Люк. Отговорът му ме обърка, но не го попитах нищо,а продължих да наблюдавам.




-И какво от това? Щом ме познаваш, трябва да се радваш за мен!



-Да се радвам, че някой ден ще се подиграеш с нея? Познавам те, Ъруин, не ме ли чу?! - каза подигравателно. Да се подиграе с мен? Аштън би ли го направил? Ще се възползва и ще ме зареже?



-Какво ти пука, Лукас?! Нали ти беше този, който постоянно ѝ се присмиваше! - ядоса се той. Подигравал ми се е?



-Това беше преди. - отвърна той, гледайки към мен.



-Но все още помня какво каза? Лена, искаш ли да чуеш какво каза, скъпия ти приятел за теб?- попита усмихнат Аштън. Люк се опита да го спре и да го удари отново, но той се измъкна. - Че никой не би те искал. Защото си жалка и не си заслужаваш някой да те обича.




-Не го слушай, Лена! - изръмжа Люк, хващайки  ръката ми.



-Никога не бих постъпил толкова подло с теб, колкото този. Трябваше да ти го кажа рано или късно. - каза Аштън, след което си тръгна, оставяйки ме сама с Люк.



-Не го слушай! Беше отдавна. Не го мисля. - шептеше Люк, докато погалваше лицето ми с двете си ръце, карайки ме да го погледна. Изглеждаше искрен, но не беше. Имаше нещо друго в погледа му, което ме притесняваше. Нещо не беше същото, след този разговор. Ние не бяхме същите...




Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
False barrierWhere stories live. Discover now