False barrier

42

-Хайде, Лена! - извика Майки, задърпвайки ме към дансинга. Колкото и да опитвах да се измъкна, не успявах особено. Накрая се оказах на дансинга покрай останалите загорещени и потни тела. Алкохолът, който погълнах ме караше да се чувствам смела. Започнах да се движа в такт с музиката заедно с останалите около мен. Погледа ми преминаваше небрежно през заобикалящата ме среда, но винаги се задържаше върху него. Понякога засичах погледа си с този на Аштън, но не беше за дълго. Мина известно време, когато усетих нечии ръце да се обвиват около кръста ми.

Обърнах се към собственика на крайниците и се усмихнах на момчето срещу мен. Приличаше на азиятец или по-скоро киви, но това не беше важно. Продължихме да танцуваме заедно, а наоколо сякаш ставаше горещо. Момчето се притисна максимално в мен и аз вече можех да усетя твърдината в панталоните му.

-Хубав задник. - прошепна, поставяйки ръцете си върху задните ми части. Усетих как лицето ми започваше да придобива още повече цвят и този път причината не бяха танците. Той се засмя и отново наведе главата си до ухото ми, прошепвайки... - Аз съм Калъм.

-Лена... - отвърнах му и преди да бях успяла да кажа още нещо някой ме издърпа от ръцете на сладкото момче.- Какво правиш? - извиках заради силната музика. Люк стоеше срещу мен, гледайки ме заплашително в очите. Извъртях очи и се обърнах към Калъм. Усетих как Люк се отпусна малко, виждайки момчето.

-Хеммингс, каква чест да те видя. - засмя се Калъм и стисна ръката му, докато аз стоях отстрани и ги наблюдавах объркано. Те се познаваха?

-Не ми кради момичето, Хууд! - отвърна му Люк, карайки ме да се намръщя. Момичето му...

-Не знаех, че е твоя, извини ме, но си я бива. - намигна ми той. - Видях я да танцува сама, а това не е присъщо за джентълмен като теб и реших, че е свободна.

-Но не е. - прекъсна го Люк, придърпвайки ме към себе си. Какво му става?!

-Тя не го показа... - засмя се Калъм, гледайки игриво към мен. Това да ме убиди ли трябваше? Може би ако наистина бях "приятелката" на Люк щях да се засрамя от нещата, които върша. Но в този случай аз ме съм никаква. Както и във всички останали случаи...

-Но вече знаеш, така че... - изсмя се Люк, след което ме задърпа към сепарето, но като преди да стигнем пусна ръката ми и се отдалечи от мен. Аз седнах на мястото си до Аштън, докато той се настани до Сиера, прегръщайки я през рамо. Докато ги наблюдавах, някак си, чашата на Аш се оказа в ръцете ми, а съдържанието ѝ вече липсваше. Погледа ми остана забит в тях. Изглеждаха щастливи. Толкова, шибано, щастливи.

Винаги ли това между нас с него ще бъде така? Заедно, но разделени. Искрени, но скрити. Може би Сиера беше права. Аз не съм като нея. Не съм красива, умна и популярна. Не привличам вниманието върху себе си, освен ако не направя някаква глупост, за която да ми се присмиват. Не съм перфектна като нея. И със сигурност не съм тази, за която Люк мечтае.