False barrier

24

Когато се събудих бях в стаята на Майки. Нямам представа как съм се озовала тук, но все още ми се спеше, а леглото на най-добрият ми приятел беше много удобно. Чух някакъв шум, вероятно някой се изкачваше по стълбите. Изведнъж вратата се отвори. Нямах намерение да поглеждам към нея, защото бях сигурна, че е Майк.

-Още спи... - чух тих шепот. Надигнах се леко от леглото и извъртях глава към вратата. Аштън беше влязал в стаята и говореше с някого по телефона си. Мълчеше известно време, вероятно изслушвайки човека от другата страна. Когато приключи разговорът си се обърна към мен и забеляза, че вече не спа. - Добро утро, сънливке! - каза той и се усмихна по онзи свой чаровен начин. Усмихнах се сънено и му отвърнах.

-Къде е Майк? - попитах.

-Той и брат му излязоха. Отидоха до летището.

-До летището? - повторих думите му, а Аштън кимна. - Ще имат гости?

-Майката на Люк ще идва. - каза той, а аз се изненадах, но се зарадвах да го чуя. Лиз - майката на Люк, беше невероятен човек. Беше много мила и забавна, а ние двете с нея се разбирахме много добре. Със сигурност повече, от колкото със синът ѝ.

-Познаваш ли я? - попита ме той, забелязал реакцията ми.

-Да, познавам я.

-Значи познаваш и Люк от преди да замине? - поклатих положително глава, потвърждавайки. Лиз живееше тук до преди четири години, когато Люк все още учеше тук. Когато идвах при Майк, тя винаги ми се усмихваше и приготвяше от любимите ни сладки. От тогава не е идвала, но понякога ми се обажда. Тя е като майката, която никога не съм имала. Усмихнах се на спомените, но шум отвън ме разсея. - Мисля, че вече са тук. - измърмори Аштън и се изправи от стола, на който беше седнал. Излязохме от стаята заедно и се насочихме към първият етаж за да ги посрещнем.

Първото ми впечатление, когато Лиз влезе през вратата беше усмивката ѝ. Все още се усмихваше толкова широко, точно като преди.

-Никъде няма да ходиш, Лукас! Не и докато не се нахраниш! Сигурна съм, че се тъпчете само със пица. - извика тя на синовете си и се засмя. Както казвах все същата Лиз, мила и строга.

-Аштън! - възкликна тя и се насочи към него, прегръщайки го силно. - Толкова си пораснал! От кога не си идвал да ме видиш!? - попита уж сърдита, след което отново се усмихна и го прегърна. И ето, че дойде и моят ред.

-А ти... - каза тя и ме погледна, опитвайки се да ме познае. Явно и аз съм се променила доста. Изглеждаше доста зачудена, докато не се усмихна. - ...Как ще те забравя, момичето ми? Лена, толкова си се променила! Станала си още по-красива! - направи ми комплимент, карайки ме да се изчервя. Прегърнахме се, а останалите се събраха. Сиера също беше тук. - Имаш много да ми разказваш. - прошепна Лиз в ухото ми, когато забеляза на къде бе насочен погледът ми. Кимнах и се усмихнах. Радвам се, че тя е тук.

-А сега... - плесна с ръце тя и погледна към нас. - Майк, ти и Люк ще запалите камината, докато аз и Лена ще направим вечеря! - нареди тя и всички тръгнаха в различни посоки, освен двама. Люк и Сиера. - Лукас, чу ли какво казах? - попита тя.

-Мамо, Сиера също ще остане тук тази вечер. - каза Люк и целуна бузата на приятелката си, след което излезе.

-Добре, Сиера ти идваш с нас. - измърмори Лиз и се усмихна слабо. Явно не харесваше толкова много приятелката на синът си.
Отидохме в кухнята и започнахме с подготвянето на вечерята. Аз рязах зеленчуците, докато Сиера миеше съдовете, които Лиз използваше.

-Сиера, от кога сте заедно със синът ми? - разпитваше тя.

-От около седем месеца. - отвърна тя.

-Седем месеца!? - възкликна Лиз. - Защо не ми е казвал нищо за теб? - попита възмутена, карайки ме да се разсмея.

-Какво е смешното? - попита Сиера, раздразнена.

-Нищо. - казах тихо, все още усмихвайки се. Очертава се интересна вечер...