False barrier

4

Както винаги бях у Майк и играехме на видео игри, докато той се тъпчи с пица. Играхме доста дълго време и не усетихме кога е станало толкова късно.

-Не трябваше да играем толкова много време. - измърморих изморена и прегърнах възглавницата на Майки. Имах чувствато, че бих могла да заспя права. Той ме бутна, смеейки се на позата, в която бях застанала. След сблъсъка с пода, който получих благодарение на Майки се изправих и запътих към кухнята. Бях ожадняла от толкова пица и викове, но когато стигнах до кухнята някак забравих за какво дойдох.

-Какво искаше да направя, по дяволите!? - изкрещя момичето.

-Със сигурност не и това! - отвърна ѝ Люк, също крещейки.

-Не трябваше да излизам с теб! Винаги правиш глупости и ме караш да се срамувам! Защо изобщо продължавам да го правя?!

-Тогава да се разделим!? И без това ти е все едно дали си с мен или с някой от скъпите ти долни приятелчета! - извика той, карайки ме да подскоча. Не знам защо продължавах да стоя там и да подслушвам, но сякаш не можех да помръдна. Наблюдавах ги и ги чувах, докато те дори не ме забелязаха. Изведнъж той каза нещо тихо, а тя го целуна. Може би трябва са се върна при Майк. Обърнах се и тръгнах към стаята му, отново чух някакви викове, но този път не ми бе до тяхната ревност един към друг.

Влязох в стаята на най-добрият си приятел и се хвърлих върху леглото му.

-Какво става? - попита ме той, без да отделя погледа си от играта, която играеше.

-Брат ти и приятелката му се карат в кухнята. - споделих му аз. - Често ли го правят?

-Не знам, не ме интересува. - отвърна не заинтересован. Изигра още няколко игри, след което също като мен се хвърли върху голямото си легло.

-Ще останеш тук, нали? - кимнах тъй като много ми се спеше и не ми се говореше. Все още мислех за нещата, на които станах свидетел по-рано. Ревността в гласът му се личеше от далеч, а в нейният се четеше единствено дразнимост. Тя се дразни, че той ревнува. Не я разбирам! Лично аз бих била щастлива ако някой се вълнуваше толкова и от мен.

-Лена! - измърморих нещо, което дори аз не разбрах и отворих очите си. - Ще спиш на моето легло, а аз отивам в стаята на Люк, той излезе, а едва ли изобщо ще се прибере. - кимнах и се изправих, изваждайки чиста тениска от гардероба на Майкъл. - Тази е на Люк, но щом си я избрала. - извъртях очи и изчаках да излезе за да я облека. Когато бях готова се сгуших в леглото на Майк. Излишно е да казвам, че не спя за пръв път тук, но всеки път чувството е едно и също, сякаш съм вкъщи. Веднъж дори спах в стаята на Люк, но на сутринта той се скара на Майк, че пуска хора в стаята му и от тогава не съм оставала. Макар леглото му да бе много удобно, съжалявам, че изобщо останах тогава.

Очите ми започваха да се затварят и аз потънах в страната на спокойствието и сънищата. Изведнъж чух някакъв шум, вероятно Майк, а след това и мърморене. Не обърнах внимание, а се обърнах на другата страна, продължавайки да спя. Той легна до мен, но се учудих когато усетих ръцете му около кръста си. Усещах някаква странна миризма, която ми беше много позната, но сънят не ми остави възможност да мисля за нея и отново се унесох в прегръдките му.