Твой Джулиан

Глава 98

„Домашна саморазправа, прераснала в престрелка, при която бяха ранени три лица на 18 годинишна възраст. Един от тях е все още в критично състояние, с опасност за живота."

Официално вече бяхме в новините. На екрана показаха за кратко къщата на Емили. Долових тихото й ахване при гледката и ръката й се стрелна към устата й невярващо. После физиономията на баща й, сериозен и застрашителен, ни погледна от малкия телевизор, докато журналистът продължи със своя репортаж:

„Установено е, че нападателят е баща на един от пострадалите младежи и разследван от властите във връзка с много комплексна финансова схема за източване на средства от инвеститори в известна финансова институция. Случаят е поет от ФБР..."

Натиснах копчето на телевизора в стаята и го изключих. По лицето на Емили се стичаха нови сълзи, а последното, което исках в момента, беше да я виждам отново разстроена. Да вървят по дяволите всички репортери и ненаситните им амбиции да се докопат до тази пикантна история.

– Ще стана за посмешище на цялото училище. – чух я да казва и нов гняв ме обзе. Това беше последното, за което трябваше да мисли в момента. Последното, за което да се тревожи на фона на всичко останало. Но сам знаех, че клюкарската мелница вероятно беше задействана и в ход.

– Никой няма да дръзне да каже каквото и да е срещу теб. – уверих я, макар самият аз да знаех, че нямаше как да противодействам на стотиците безконтролни пубери в училището и вкорененото във всеки от нас любопитство.

– Не можеш да спреш клюките и обсъждaнията, които ще завалят. Всички гледат новини и вече знаят какво се е случило. – тя стисна очи и нова сълза се търкулна по едната й буза. Избърсах я с палеца си, но задържах ръката си там в мълчалив знак, че съм до нея и нямам намерение да я оставя.

– Именно защото всички вече знаят какво се е случило, ще са наясно, че ти си жертвата в тази ситуация. – опитах се да внеса нова доза увереност в нея, защото това беше самата истина.

Не тя беше извършителят на престъплението, а потърпевша в безскрупулните игри на собствения й баща.

– Не ми се мисли какви неща ще говорят за мен, Джулиан. Не знам дали ще мога да се върна. – продължи тя плахо и с голяма доза несигурност. – Дали ще мога да кандидатствам за университет с това черно петно от биографията си? – по-скоро зададе въпроса на самата себе си.