Твой Джулиан

Глава 36

Телефонът ми не спираше да звъни.

Имай милост към мен, само още пет минутки!

Обърнах гръб на нощното шкафче, където лежеше гадният предател и се завих през глава. Изпъшках раздразнена от безсилие и се надигнах в леглото. Още не се бях разсънила и скочих, щом спомените за снощния купон минаха като на филмова лента през ума ми.

Планът ни с Хари да дразним Джулиан; аз и Джулиан - разгорещени в стаята му; мечето ми до леглото на Джулиан; Джулиан и неговият близнак...

Господи! Каква вечер само.

Цялата тази вихрушка от събития и емоции беше и причината за безсънието ми снощи. Премятах се до сутринта, проверявах телефона си за съобщение от Джулиан, но нищо.

Истина ли беше това? Защото в момента бях склонна да вярвам, че всичко е било един сън. И то доста откачен сън.

Андрю. Братът-близнак на Джулиан възкръснал от мъртвите след десет години. Звучеше като някаква шега. Как изобщо беше възможно това? Главата ми не го побираше и не спирах да мисля, анализирам и прехвърлям възможните сценарии на тази ситуация. Загубил е паметта си и сега я е възвърнал. Бил е отвлечен и държан някъде против волята му. Избягал е от вкъщи. Боже, не ставах за следовател. Всичко това звучеше нелепо. Но братът-близнак на гаджето ми беше жив. Колко откачено беше това?

Телефонът ми продължаваше да звъни и издава дразнещи звуци. Грабнах го веднага, с надеждата, че може би е Джулиан, но леко се разочаровах, щом видях, името на Хари на дисплея.

– Хей, любовнико, успя ли да те огрее снощи? – усмихнах се на закачката си. – И коя беше тази мацка, че така бързо те омагьоса и ме заряза?

– Ъ-ъ, не е брат ми. – ухилих се в празната стая и извъртях очи. Беше Фейт. – Не можах да си намеря телефона днес, затова звъня от този на Хари. Сигурно съм го изръсила или в колата на Джон, или у Джулиан. – тя изпъшка недоволно. – Е, какво става? Говори ли вече с него? – никак не се забави с въпросите. Щяха да завалят с пълна сила всеки момент. А така ми се спеше. – А Андрю? Какъв щок само! И какъв акцент има това момче! Бикините ми щяха да пламнат, щом взе да говори. – тя въздъхна драматично, а аз се разсмях, представяйки си я как размахва ръка пред лицето си в знак, че й е горещо. – И представяш ли си, колко яко ще бъде двете да излизаме с братя-близнаци. – последва нова въздишка, а аз изсумтях в слушалката.