Твой Джулиан

Глава 85 (Емили)

Хари потри ръце в лицето си и се усмихна едва доловимо. За секунди сърцето ми ускори ритъм, а устата ми пресъхна.

Обичах Джулиан, въпреки грешните му преценки напоследък, но искрено се надявах да бърка и този път. Особено този път. Молех се безмълвно да получа точния отговор от Хари, защото другата алтернатива беше просто немислима.

Моля те, нямай чувства към мен. Не разваляй приятелството ни.

– Разбира се, че имам чувства към теб, Еми! – отвърна без грам колебание на въпроса ми, а после продължи, но не бях сигурна, че чувам напълно какво ми говори, защото мозъкът ми, сакаш оставен на "Пауза" бе зациклил върху признанието му, че действително има чувства към мен. – И точно затова се чувствам длъжен да те пазя и закрилям.

Не може да бъде. Не! Моля те, недей!

Възпрях се да погледна към Джулиан. Сигурна бях, че не ме изпускаше от поглед. Но ако го погледнех сега с шока, който без съмнение бе изписан на лицето ми в момента, бях убедена, че веднага щеше да разбере какво се случва.

– Направо побеснявам при мисълта, че баскетболистчето там ще ти разбие сърцето. Отново! – той натърти на последната дума, но главата ми бавно се завърташе и усещах как горещи вълни обливат цялото ми тяло, а стомахът ми беше заседнал в гърлото ми.

Не разбирах какво се опитва да ми каже. Нищо не разбирах, затова реших пак да попитам.

– И-имаш чувства към м-мен? – запънах се, когато произнасях думите и го загледах настойчиво, в опит да разчета изражението му, което изглеждаше някак развеселено.

Кое, по дяволите, беше забавното в цялата тази работа?

– Не и в смисъла, който вероятно влагаш ти. – отвърна накрая с лека усмивка.

– Какво? – все едно някой беше изсипал ледена вода върху нагорещеното ми тяло и сърцето ми за миг беше спряло от тази рязка промяна в температурите. Бях объркана и наистина започвах да се губя в този разговор.

Хари въздъхна тежко, поклати глава, направи няколко крачки назад и се стовари върху люлеещата се пейка, разположена встрани от масичката с кафето, на която продължаваше да дими недопушената му цигара, а после ме погледна с присвити очи.

– Обичам те, Еми, но чувствата ми към теб не са по-различни от тези, които изпитвам към Фейт. Братска любов. – побърза да обясни преди да получа мини инфаркт, точно тук на верандата.