Твой Джулиан

Глава 70

Мисля, че сънувах. Защото това трябваше да е някакъв ужасен кошмар, от който не можех да се събудя.

Дори не знаех от къде да започна да анализирам поредицата от събития, които се случиха само в рамките на час. Главата ми се замайваше, а пулсът ми сигурно беше стигнал прединфарктни стойности.

Цялата треперех, докато крачех бързо към дъното на библиотеката, където видях Фейт и Куп, и това нямаше нищо общо с оргазма, който току-що изпитах.

Оргазмът. Мили Боже, ума ли си загубих? Да оставя Джулиан да прави всичко това с мен в склада на библиотеката! И то малко след като двамата с Хари се бяха хванали за гушите и трябваше да ги разтървавам.

И какво, по дяволите, му стана и на Хари? Имах чувството, че явно се опитваше да провокира Джулиан. Знам, че отидохме заедно на онова парти, на което той самият предложи, за да накараме Джулиан да ревнува, но това беше в началото на връзката ни.

Мъжете с техните тестостеронни войни и битки за надмощие.

Цялата тази ревност и недоверие вече бяха излезли извън всякакъв контрол. Не можех да убедя Джулиан, че нямах чувства към Хари. Той сякаш отказваше да ми повярва. И наистина не знаех как да се справя с това. А след скандала с баща ми снощи направо имах чувството, че ситуацията беше безнадеждна.

Баща ми. Главата ми щеше да се пръсне от хилядите мисли, които ме заливаха, докато се отправях към приятелите си.

Нещата, които Джулиан избълва към баща ми, докато си мислеше, че е Хари. Ушите ми пламнаха, само като се сетех за всичко, което му наприказва. Не знаех как щях да оправя тази каша. Вероятно с много лъжи, но сега трябваше да направя всичко възможно да държа Джулиан на разстояние.

Баща ми щеше да го убие, ако го видеше да припарва и на метър от мен, а какво оставаше да се появи у нас. Не знам кого се опитвах да предпазя повече - себе си или него, но и в двата случая срещата на баща ми с Джулиан нямаше да завърши добре.

– Емили Джеймс, да не би случайно най-накрая да използва онзи мизерен склад по предназначение? – ухили ми се Фейт насреща и повдигна вежди многозначително, а Куп се изсмя тихо, а после ми намигна.

– Трябва да вървя. – отвърнах сериозно. А после погледнах през рамо, за да видя дали Джулиан не беше по петите ми. Не се виждаше никъде и за миг си отдъхнах, че поне този път ме беше послушал. – Баща ми се обади да се прибирам. Ако някой ме търси...