Твой Джулиан

Глава 57

Току-що преживях един наистина невероятен момент от живота си. Може би, затова се опитвах да не мисля за това, че имаше голяма вероятност да не успея да се върна, преди семейство Скот да са се събудил. Целунах го по устните.

– Джу, трябва да се прибирам! – скочих бързо от леглото, като се оглеждах в полумрака за дрехите си. – Колко е часът?

– Около шест. – изглеждаше объркан. – Но... чакай! Не искам да си ходиш. – правеше ми нацупена физиономия.

– Ти май забравяш, че и двамата сме наказани.

Грабнах си клина някъде от земята, но някаква лепкава течност се стичаше надолу по крака ми. Това от секса ли беше? Възможно ли беше презервативът да се е скъсал?

Трябваше ли да му кажа? Той все пак ми беше гадже.

Още ми бе странно да го приема. Джулиан Романо ми беше гадже и беше влюбен в мен.

Ох, фокусирай се, Емили!

Той бързо дойде до мен и започна да вади мокри кърпи от един пакет.

– Чакай. Ще се погрижа за теб.

Това беше мило предложение, но нямах време.

Ако презервативът се беше скъсал, щях да попитам Фейт какво да правя. Помня, че в училище ни говориха за едни хапчета при подобни ситуации, но кой ти слуша в часа по сексуална култура. Всички си мислят за... Трябваше да тръгвам,!

Взех пакета от ръцете му и бързо се почистих. Обух си клина и се ухилих, а той отново се приближи до мен.

– Какво? – гушна ме и се усмихна.

– Ти си ми гадже. – казах тъпо. Сигурна съм, че изглеждах, като някоя идиотка. Той залепи устните си за моите. Опита се да ги разтвори с език. Джу и аз те искам, но трябва да бъда другаде. – Трябва да ме закараш у Фейт.

– Разбира се. – той изпъшка недоволно и започна да се облича. – Но за протокола - не съм съгласен, с това да ме зарязваш, след първата ни вечер заедно!