Твой Джулиан

Е П И Л О Г

Седем години по-късно

Емили беше кълбо от нерви. Наблюдавах я отстрани вече час и не можех да си обясня причината за едва доловимата тревожност, която не спираше да се прокрадва в погледа й. Не мисля, че някой от околните щеше да го забележи, но аз я познавах вече толкова добре. Знаех всеки неин малък жест, поглед и изражение.

Гледах я как се усмихва на гостите, които не спираха да я поздравяват, как отвръща любезно на въпросите, които й задаваха, как се смее на шегите им.

Но нещо не беше както трябва. Постоянно приглаждаше с ръце долната част на елегантната си синя рокля, която стигаше до коляното й. Неволно докосваше с пръсти висулката от баба си, която не беше сваляла и за миг, откакто я познавах. Небрежно прибираше зад ухото си един паднал кичур коса повече пъти, отколкото можех да преброя.

Сякаш не можеше да си намери място и не беше се отпуснала напълно. Но защо?

Залата беше претъпкана. Вечерта беше напреднала. Изложбата беше истински хит!

Първата й самостоятелна изложба. И до момента всичко вървеше по мед и масло. Тогава защо тази тревожност?

Разбирах нервността й преди събитието.

И аз самият бях превъзбуден преди концерт или някаква друга публична изява, без значение че вече зад гърба си имах десетки такива. Но веднъж щом излезех на сцената, всичко изчезваше и музиката ме поглъщаше. Нервността отстъпваше място на емоциите и чувствата, които исках да изразя и предам с песните си.

Поради тази причина не обърнах особено внимание на поведението й, което ставаше от странно по-странно с наближаването на датата за изложбата. Знаех, че всичко ще си дойде на мястото след голямата еуфория. Затова се опитвах да бъда търпелив.

Мислех, че щом вечерта напредне, ще се успокои, и всичко ще се нареди, както го бях планувал. Обаче сега, докато стоях и я наблюдавах мълчаливо отстрани, аз самият започвах да ставам неспокоен.

Нещо не беше наред, а всичко трябваше да е идеално. Организирах това вече с месеци и не исках нищо да се обърка.
Отново.

Емили се усмихна към приближаващата я двойка с малко момченце на ръце и прегърна в топла прегръдка жената. Видях ги как говорят ентусиазирано, как тя закачи хлапето, което се скри във врата на баща си засрамено, и се усмихнах леко на тази гледка.