Твой Джулиан

Глава 76

Бях замръзнал на мястото си повече от дванадесет минути. Знаех това, защото мислено броях секундите, откакто тя влезе в къщата с него.

Избра него.

Не исках да го правя - да броя шибаните секунди, но не можех да се спра. Някаква миниатюрна капчица надежда се беше загнездила някъде дълбоко в мен. И се надявах всеки миг тя да излезе и всичко това да се окаже някаква грешка. Да се окаже някакво голямо недоразумение и да продължим напред както преди.

Не си обяснявах, защо иначе бих стоял тук, вместо да вдигна кървящото си сърце от студената земя и да отида да го напълня с твърд алкохол.

Ако трябваше да бъда честен, бих казал че до преди тази вечер наистина й вярвах. Бях сигурен, че ме обича почти толкова, колкото и аз нея. Смятах, че ревността ми беше може би малко пресилена, защото все пак тя не ми бе дала една-едничка сериозна причина за да се съмнявам в нея и чувствата й към мен.

И все пак... По-рано тя защитаваше него. Тя се извиняваше за поведението ми на него. Беше дошла тук, а на мен не ми се обади нито веднъж. Нито пък отговори на съобщенията ми. На песента ми. На любовта ми.

Казваше, че няма чувства към Хари, но не се отдръпваше от него, докато той я галеше нежно по лицето. Прегръщаше се с него.

Не се отдръпваше от него, докато той я целуваше по главата. Продължаваше да се прегръща с него.

Не се отдръпваше от него, докато той слагаше ръцете си върху нея. Може би щяха да се прегръщат и зад затворената врата.

Трябваше да се махна от тук. Тя очевидно беше вътре и нямаше намерение да си тръгва скоро. Трябваше просто да се разкарам и да се спася, да предпазя сърцето си, докато това все още беше възможно.

Извървях в мисли разстоянието до огромната къща на Стенли Уудс, която се намираше само на двеста метра разстояние от онова проклето място, на което разбиха сърцето ми.