Твой Джулиан

Глава 33

Леля се появи в дневната петнадесет минути по-късно. Все още изглеждаше ядосана, но ми се струваше и някак угрижена.

– Багажът ни остана навън. – обърна се тя към брат ми, без да ме погледне. Питах се колко ли време ще я държи. – И, Андрю?

– Si, zia? – Беше странно да го чуя да се обръща към леля по този начин.

Разбирах някои неща, макар писането да не ми се отдаваше особено. Нашите ни бяха записали на уроци като малки, за да поддържат италианския корен в семейството ни, но след... катастрофата... това беше още едно допълнително напомняне, което връщаше болезнените спомени. Спрях да ходя и не бях говорил езика вече десет години. Леля също не настояваше да продължа да уча, но знаех, че тя самата го говореше добре, защото често виждах книги на италиански в стаята й.

Реших, че ще му отвърне по същия начин, но тя явно искаше всички да я разберат.

– Не е необходимо да разчистваш свинщината на брат си. Едва си пристигнал. Ще си я оправи сам. – каза тя укорително. Думите бяха отправени към него, но с присвити очи гледаше към мен. Можех да усетя гнева в тона й. Бурята далеч не беше преминала. – Би ли ми помогнал с багажа само?

– Va bene! – каза той с лека усмивка.

Двамата излязоха за кратко навън и се завърнаха с куфарите минута по-късно.

– Качвам се да разопаковам, но това не ви освобождава от разчистването на бъркотията. – каза леля на всеослушание, но погледът й отново беше вперен в мен. – И не си мислете, че ще се измъкнете без наказание. Ще се разправяме сериозно по-късно. – множественото число беше излишно. Щях да жъна сам „плодовете" на този импровизиран купон.

– Пич, май здравата си я загазил. – изстреля Куп към мен, щом леля и Андрю се отдалечиха по стълбите, след което ме тупна приятелски по рамото.

– И чия гениална идея беше това парти, пич?! – върнах му го със същия саркастичен тон. И също го пернах по рамото, само че значително по-силно от неговото леко тупване.

– Партито беше крайно наложително, понеже някой цяла седмица стоя на сухо и не можа да свали мацката си, която го режеше на всяка крачка. – продължи с редовните си закачки по темата, които не бяха спирали откак разбра, че намеренията ми към Емили са малко по-сериозни от просто желание да я добавя към креватните си завоевания.