Твой Джулиан

Глава 20

Започнах да събличам дрехите си една по една, а Емили просто стоеше и ме наблюдаваше. Мъжкото ми его щеше да експлодира от гордост, при вида на разширените й от учудване очи и зяпналата й уста.

Мога да се закълна, че цялото й лице беше пламнало, когато ме видя да оставам само по боксерки. Тренирах здраво и знаех, че имам тяло, което вероятно беше във всички женски фантазии. Може би бях надут, арогантен и самоуверен, но знаех с какви качества разполагам физически. Мацките ме зяпаха така непрекъснато. Не ми бяха чужди тези погледи, но мисълта, че точно Емили ме гледаше по този начин, ме изпълваше с особено чувство, което предизвикваше странно усещане в стомаха ми. Това не беше нещо ново, защото през последната седмица ми се случваше често.

Боже, как исках да я целуна. Приближих се отново бавно към нея. Тя стоеше пред мен, свела свенливо поглед към земята. Вятърът развяваше лешниковите къдрици пред лицето й, а аз исках просто да долепя устни до нейните и да не я пусна от прегръдката си.

И защо, по дяволите, не го направиш, тъпако? Държиш се, като глупав лигльо. Премисляш и обмисляш всичко, сякаш никога не си целувал момиче. Сякаш никога не си предприемал първата крачка и не си вземал онова, което искаш. А нея определено я искаш!

Желаех я повече от всичко! И точно затова не смеех да предприема каквото и да било, защото не исках да разваля момента, нито да пришпорвам нещата и да я изплаша. Не исках да слушам гласа на разгонения Джулиан в главата си. Емили беше толкова различна от всички, с които някога съм бил досега. Затова исках с нея да бъда различен. Но нямаше да издържа още дълго време с тази любовна игра на котка и мишка. Трябваше да направя първата стъпка, защото щях да се побъркам. Дали имаше случаи на смърт от сини топки? Можеше да потърся в Гугъл по-късно.

Започнах да пристъпвам назад, с гръб към водата, но не свалях очи от Емили. Когато стъпих в езерото, извиках към нея:

– Бейб, времето тече. Имаш пет секунди да свалиш тези дрехи и да дойдеш при мен или аз ще дойда да те взема. – тя стоеше и не помръдваше. Явно обмисляше какво да предприеме. – Пет. – започнах да отброявам. – Четири.

– Джулиан, не мога да плувам! – чух я да казва и се усмихнах широко. Лъжеше ме. Знаех, защото вече я бях виждал програмата с часовете й, в които имаше плуване. Дори си бях отбелязал да намеря начин да се запиша в същия час. Щеше да е чудесен повод да зяпам тези голи, секси крака? Споменах ли вече, колко невероятни бяха краката й? Реших да продължа тази игра и веднага отвърнах:

– Значи, днес е щастливият ти ден. Аз съм страхотен плувец и с удоволствие ще те науча. – не можах да скрия хищническата си усмивка. – Хайде, Ем! Дрехите. Водата е чудесна – след което продължих с броенето от там, до където бях стигнал – Три. Две.

– Джулиан, не мога, страх ме е! Не разбираш ли? Не мога да плувам. – искрено се забавлявах с лъжите, които измисляше, за да не свали тези дрехи. Знаех, че се притеснява. Усещах как трепереше в ръцете ми по-рано, когато я държах, но исках да я предизвикам още малко.

– Нищо няма да ти се случи с мен, бейб. Ще те държа през цялото време. Обещавам! Хайде, свали дрехите. Не ме карай аз да го направя и да те вкарам вътре. – реших да я подтикна към действие, затова отново започнах да отброявам. – Две. – гледах я в очите, но тя не помръдна. – Едно и половина. Едно. – гледахме се поне пет секунди, без да помръднем. – Идвам да те взема! – извиках и в същото време я чух да казва:

– Добре, добре! Хубаво. – веднага свали анорака си. Беше с някакъв черен потник отдолу, чийто надпис гласеше: „Добрите момичета отиват в рая, а лошите, където си поискат". Разсмях се искрено. Видях как и тя ми се ухили.

– Хайде, лошо момиче, ела при мен. После ще те отведа, където поискаш.

Емили продължи да се съблича, макар да усещах, че не беше напълно уверена. Притесняваше се от мен или, може би, се страхуваше някой да не ни види. Колебливо свали късите си панталонки и сега зяпналият бях аз. Беше с лилави дантелени бикини и усетих, че боксерките ми внезапно потрепнаха. О, мили Боже, как щях да се овладея, щом махнеше потника? Видях я как се колебае за секунда, но в следващия миг го хвана отдолу и го измъкна през главата си. Дъхът ми спря. Сутиенът й беше същият като бикините и обгръщаше перфектно гърдите й. Затворих за кратко очи. Пожарът от емоции, който се разгоря по-рано в мен, когато я държах в прегръдката си, лумна пак с бясна сила.

– Е, доволен ли си? – извика насреща ми и сложи ръце на кръста си. Направих й жест с пръст да се приближи, защото имах чувството, че думите бяха заседнали в гърлото ми. Държах се като дванадесетгодишен хлапак, който не беше виждал момиче по бельо. А оная ми работа, в гащите, не можеше да си намери място. По-полека, приятел! Дръж се прилично!

По дяволите, нямаше връщане назад. Дори сам не разбрах в какви мрежи се оплетох с тази игра. Тя продължаваше да стои там и да не помръдва, а аз бях на ръба да загубя разсъдъка си. Запристъпвах към нея като хищник, готов да нападне плячката си. Нещо животинско наистина се беше събудило в мен.

Още преди Емили да осъзнае какво става, я метнах отново на рамо и я понесох към водата. Писъкът й беше примесен с шумен смях, леките й юмруци отново започнаха да ме удрят по задника, а краката й ритаха неуморно. Смехът ми се смеси с нейния. При допира ни с водата, се чу поредният писък и едно продължително:

– Неееее! – изкрещяно с цяло гърло, когато и двамата цопнахме в езерото.