Твой Джулиан

Глава 50

Влязох в стаята си и затръшнах вратата. Завъртях ключа и се хвърлих на леглото, заравяйки глава във възглавницата. Идеше ми да изкрещя, но най-вероятно той все още стоеше зад вратата и се чудеше къде точно бе сгафил.

Кретен!

Не можех да спра да го ругая на ум.

Как можа да реагира така?!

Изправих се рязко и взех да крача нервно из стаята. Не можех да проумея, как сама се бях поставила в тази абсурдна ситуация?

Бях му предложила всичко. Себе си, тялото си, сърцето си... А той какво? Беше реагирал така, все едно му казах, че имам венерическа болест. Господи, какъв шок – Емили не е спала с половината отбор по баскетбол и братовчедите им!

Но естествено, че ще реагира така. Това беше Джулиан Романо, който беше имал и можеше да има всяко момиче в училище. Момиче, което щеше да знае какво да прави в секса. Момиче, което нямаше да се суети и колебае, как да му достави удоволствие. Напротив. Щеше да знае какво прави и нямаше да му се налага да изпада в подобни неловки ситуации.

Такова момиче ли искаше? Някоя, която просто да свърши работата. Да го задоволи физически, без излишните усилия от това да й показва на всяка стъпка какво очаква от нея. Опитах се да бъда това момиче предните дни. Опитах се да бъда дръзка, да се държа разкрепостено като неусетно го оставях той да движи нещата във физическо отношение. Но днес нямаше как да не му кажа. Той щеше да разбере колко съм непохватна и неопитна. Нямаше как да се прикривам повече и реших да сложа картите на масата.

Каква глупачка бях само! Защо? Защо му казах?

Чух стъпките му навън. За момент се разколеба и застана пред моята стая, но после продължи по коридора и знаех, че си тръгва. Чух изскърцването на едно от стъпалата на стълбата към дневната и всичко ми беше ясно. Той си заминаваше. Навън от дома ми. Надалеч от всички усложнения и неудобства от това да бъде с девствено момиче.

Всичко между нас приключи преди изобщо да беше започнало.