Твой Джулиан

Глава 73

Бях в дневната вкъщи с Куп и се занасяхме както обичайно. Сякаш всичко си беше наред и това беше поредният скучен ден, в който се чудехме какво да правим.

Само че нищо не беше наред и в момента едвам ме свърташе на едно място. Исках да духна оттук към къщата на Емили, но най-добрият ми приятел имаше други планове за мен.

Когато малко по-рано тръгнах към вкъщи, Куп ме последва под претекст, че нямало какво да прави до купона и щял да убие няколко часа с мен. После се натресе в дневната ни, извади две бири от хладилника и ми връчи едната.

Изобщо не исках да близвам алкохол след бутилката с уиски, която преполових предната вечер в компанията на брат си.

Не знаех защо, но внезапната лоялност на Куп към гаджето ми ме изнервяше. Той със сигурност можеше да измисли как да се забавлява през тези няколко часа, но беше избрал да се прави на моя детегледачка.

Знаех, че се опитваше по този начин да ме предпази и упорито се мъчех да убедя и себе си, че така е правилно, но малкото гласче вътре в мен крещеше, че трябва да действам и да направя нещо. Че не можех да си стоя тук най-спокойно и да се преструвам, че нищо не се беше случило по-рано.

– Стига де, брат! Не бъди такъв сухар! – изхленчи за пореден път Куп.

Метнах му един кръвнишки поглед, а той пък взе че ми се ухили. Привидното му безгрижно дрънкане направо ме влудяваше. Но неговият задник не се печеше на бавен огън в момента и можеше да си го позволи. Аз – не съвсем.

– Добре. Обясни ми. – каза бавно и провлечено. – Аз какво съм ти виновен, че имаш голяма уста и грам не вярваш на мацката си?

– Знам на къде биеш, Куп. – отвърнах остро, а раздразнението в мен се надигаше с всяка изминала секунда. – Искаш да ти кажа: „Но аз й имам доверие!", а ти да ми викнеш в лицето: „Аха! Какъв тогава ти е проблемът бе, загубеняк?!". Но Куп, аз наистина й вярвам!

Шибанякът отново ми се озъби и ми трябваше точно секунда, за да осъзная грешката си, когато викна триумфално насреща ми:

– Аха! Какъв тогава ти е проблемът бе, загубеняк?!

Веднага се пресегнах и взех капачката от бира, която стоеше върху масата пред мен и го замерих с нея. Той инстинктивно вдигна ръце към лицето си, за да се предпази, а после ме напсува цветисто, щом тя се удари в лакътя му и се търкулна на земята под фотьойла, на който стоеше.