Твой Джулиан

Глава 4

Струва ми се, че леко оплесках нещата с Емили. Изглеждаше ядосана преди да влезе в часа по английски и планът ми да разбера повече за нея можеше да се сгромоляса на пух и прах. Опитвах се да бъда забавен и да разчупя леда с тези си изказвания за мацките, които ми падат в краката, но явно не се приеха добре отсреща. Иди, че разбери. Женските реакции все още бяха мистерия за мен в някои отношения. Трябваше да оправя това недоразумение и да се върна обратно към първоначалната идея.

А каква беше тя?

Щях да я придружавам навсякъде под претекст, че й помагах за крака, а междувременно да се опитам да събера повече детайли за нея. Не можех да разпитвам наляво и надясно. Това щеше да породи въпроси сред момчетата. Въпроси, на които в момента не се чувствах готов да отговоря. Какво, по дяволите, исках от нея? Тя не беше от обичайния контингент, с които излизах. Не се движеше в техните кръгове. Та с какво точно щях да обясня внезапния си интерес, ако вземех много да разпитвам. Защо щях да искам да науча коя беше? За да правя секс с нея? Аз не търсех момичетата. Те сами идваха при мен.

Така че, не. Този план нямаше да сработи. Но другият беше железен. Д-р Самърс ме беше изнудила да помагам на Емили и аз като добър ученик не можех да й откажа. Така че сега отивах да изпълня това свое досадно задължение. Мхм, продължавай да си го повтаряш. Съвсем скоро може да убедиш и самия себе си в тази измишльотина.

Подпрях се небрежно на стената пред вратата на кабинета по английски и зачаках. Не след дълго звънецът оповести приключването на часа, а учениците нетърпеливи се втурнаха да излизат от всички стаи. Стоях отпред сякаш случайно бях спрял там, загледан в телефона си и потропвах с крак нетърпеливо. Тя беше последна с излизането и накуцваше видно, докато се придвижваше бавно. Нито един не беше се притекъл да й помогне. Що за кретени! Макар че, на второ четене, благодаря ви, недорасли скапаняци, че ми оставихте поле за изява. Щеше да стане неловко, ако трябваше да се боря с някой пъпчив идиот, решил да се прави на Майка Тереза. Сега аз бях на ход.

Оттласках се лежерно от стената и я приближах. Очите й ме фокусираха, разшириха се от изненада, а после ме стрелна с един изпепеляващ поглед, който несъмнено щеше да ме прати да горя в ада. Може би си го бях заслужил, но нещата трябваше да се обърнат. Трябваше да стигна до дъното на тази все още загадка и да я реша веднъж завинаги. Беше ли тя моята Емили.