Твой Джулиан

Глава 72

Слязох в дневната и си налях вода от каната в хладилника. Майка ми беше седнала на дивана, а на масата пред нея имаше хвърлено някакво клюкарско списание, а до него отворена бутилка с вино и преполовена чаша. Каква изненада!

– Знаеш ли къде е татко? – попитах небрежно, но притеснението лесно се долавяше в гласа ми. Съмнявам се, че тя го забеляза, обаче.

– Сигурно е на поредната бизнес вечеря с поредната си секретарка. – отвърна с толкова злоба и стаен гняв в гласа, че ми стана мъчно за нея.

Бях почти сигурна, че баща ми й изневерява, но да го чуя от устата й, по този начин, с толкова болка зад думите й...

Дълбоко в себе си майка ми го обичаше, макар сама да не разбирах защо. А тъжната истина беше, че той никога не бе отвръщал на чувствата й, но тя сякаш не спираше да се надява. Надяваше се, че той ще се промени. Ще проумее грешките си. Ще я заобича.

След нейния отговор, в дневната настана пълно мълчание. Майка ми беше отнесена в мислите си, а аз в своите, но нито една от двете ни не направи усилие да поднови разговора.

Погледнах старинния часовник, подарък от баба ми за сватбата на родителите ми, който висеше над камината. Минаваше девет. Баща ми все още го нямаше.

Точно се канех да се кача обратно в стаята си, когато входната врата се хлопна и пулсът ми запрепуска с бясна скорост в гърдите ми. Затворих очи и мислено се приготвих за великото конско, което предстоеше.

Трябваше на всяка цена да измъкна Джулиан от ситуацията и да я туширам!

Нямах ясен план как щеше да стане това, но реших да изчакам той да проговори пръв.
Тъмната фигура на баща ми се появи откъм коридора и всичките ми притеснения от по-рано ме заляха с нова сила, щом видях как изглеждаше.

Косата му беше в пълен безпорядък, сякаш беше прокарвал пръстите си през нея милион пъти по-рано. Бузите и носа му бяха зачервени, очите кръвясали и макар да бях на порядъчно разстояние от него, долавях мириса на алкохол. Лекото залитане в походката му беше достатъчна индикация да разбера, че беше пил. При това не малко.

За миг безпокойството ми прерасна в истински панически страх. Баща ми изглеждаше заплашително при нормални обстоятелства, но при вида му в момента кръвта ми се смрази.