Глава 7

1K 109 5
                                    

Дали това беше сън, от който щях да се събудя, точно преди най-хубавия момент? Боже мой! Джулиан Романо беше в кухнята ми и току-що беше свалил тениската си. Загорялото му тяло, с прекрасно изваяните мускули, стоеше пред мен. Бях се ококорила насреща му и някой трябваше да вдигне ченето ми от пода, защото съм сигурна, че се търкаляше в краката ми.

Той се пресегна на плота и взе едната бутилка вода, след което я отвори и започна да отпива от нея на големи глътки, сякаш не беше пил с дни. Част от водата се разтече по брадичката му и се спусна надолу по голото му тяло. Мили Боже! Имай милост.

Взирах се в капките, стичащи се от гърдите му към плоския, релефен корем. Несъзнателно облизах устни. Исках да оближа и тези капки, и коремът му, и да се спусна надолу към... Преглътнах.

Знаех, че има стегнато тяло, всички го знаеха. Дори през дрехите се виждаше, че се поддържа в перфектна форма. Всички спортисти в училище вероятно изглеждаха така, но аз не бях имала много вземане даване с тази част от съучениците си, със сигурност не и с полуголи такива. А Джулиан в момента беше толкова близо. Прекалено близо. Можех да се пресегна и да го докосна. Да прокарам ръка по голите му гърди, да ги плъзна към корема му и надолу под сивото долнище... О, за Бога, Емили! Опомни се!

Смехът му ме върна в реалността.

– Тази тениска е безвъзвратно загубена. – той отново се изсмя. – Май просто ще трябва да я хвърля в боклука? – И той направи някакъв жест към шкафа под мивката, но аз не можех да разбера какво точно ми казваше или ме питаше. Можех просто да се взирам.

– Ти си гол в кухнята ми. – поклатих глава, сякаш се опитвах да разкарам лош спомен и премигнах няколко пъти с надеждата да се събудя и всичко това да се окаже един сън отново. – Това не е реално. – струва ми се изрекох последното на глас, също като мантрата, която Трис от „Дивергенти" си повтаряше по време на тестовете на Безстрашните. После, за да се отърся от всички картини в главата си – реални и нереални, просто се захванах за действие. Грабнах кухненската ролка хартия от плота, развих сериозно парче и клекнах на земята да попивам пръските сос около нас.

Видях как Джулиан приклекна до мен, все още държеше тениската в ръка и взе да бърше соса директно с нея, все още гол и все още така секси. Бях загазила. Сериозно бях загазила! Бях започнала да играя игрички с един обигран играч и в момента изиграната бях аз.

Твой ДжулианWhere stories live. Discover now