Твой Джулиан

Глава 83

Мислено се приготвих да срещна отново онзи скапаняк, когато излизахме от тоалетната. Не знаех как щях да понеса пак да го видя и то в присъствието на Емили.

Не знаех дали щях да успея да се удържа и да не извърша някоя глупост, като да му скоча на бой отново. Всичко беше все още прекалено прясно и макар Емили да беше реагирала остро при всеки мой намек, че е имало нещо между нея и Хари, тя все пак не беше отрекла категорично обвинението ми, че е спала с него. Направо се наежвах целият при мисълта, че той може да я е докосвал, целувал, държал в обятията си...

Инстинктивно стиснах ръката на Емили в своята и двамата излязохме през вратата. Но щом прекрачихме прага на тоалетната и се озовахме в коридора, единствените, които ни чакаха там, бяха Фейт и Куп.

Тя беше седнала в скута му на перваза на големия прозорец, точно срещу тоалетните и двамата си размениха някаква взаимна закачка, която ги накара да се разсмеят едновременно. Куп се канеше да я целуне, когато ни видяха да излизаме. Фейт веднага скочи на земята и тръгна към нас, присвивайки подозрително очи към хванатите ни ръце.

– Ти би следвало да се влачиш в краката й и да се извиняваш, докато не й писне да те слуша, гаден червей такъв! – развика се към мен, а после ме перна по рамото с такава сила, че мястото затуптя.

Дали щях да си тръгна жив след този ден? Първо шамарите на Ем в тоалетната, а сега другата фурия се беше разфучала. Емили се опита да издърпа ръката си от моята отново, но не й позволих.

– Възнамерявам да направя точно това. – заявих с цялата си решителност и извърнах поглед към нея, за да й напомня, че няма да я оставя да ми избяга. Не и сега. – Ще излезем на двора, за да изясним цялата тая бъркотия. – казах към все още критично гледащата към мен Фейт, но през цялото време наблюдавах Емили, сякаш очаквах всеки миг да се изплаши и да хукне нанякъде. – Насаме. – добавих накрая, за да пресека евентуално зараждащите се идеи за външна намеса в този разговор.

Огледах се отново из коридора, но нямаше и следа от оня кретен, при мисълта за когото кръвта ми все още пламваше. Добро решение от негова страна да се разкара. Бог знае как би могла да се развие поредната ни среща в днешния ден. Точно се канех да кажа чао на новоизлюпените влюбени гълъбчета и да изведа Емили на двора, когато я чух да казва: