Твой Джулиан

Глава 26

Прибрах се от къщата на Стенли у нас с такси. Не знаех какво ми беше сипала Кейти и не исках да рискувам да направя някаква друга още по-епична и непоправима глупост. Щях да си прибера мотора на сутринта.

Изтърках се ожесточено под душа, изпразвайки почти цялата бутилка с душ-гел. Исках да премахна всеки остатък от миризмата на Кейти Аштън от себе си, докато се опитвах да начертая някакъв план какво да предприема. Часът беше три след полунощ и нямаше никакъв шанс да заспя. Още по-малко, да спра да мисля за Емили. Тя ме е чакала, звъняла ми е, а кучката Кейти вероятно е вдигнала телефона ми. И то, докато аз бях друсан и, очевидно, оставен на милостта на тази откачалка. Не исках да си помислям какво можеше да й е наговорила.

Кейти Аштън беше неуморна, щом си наумеше, че иска нещо, а сега очевидно беше решила, че иска мен. Емили беше препятствие по пътя й, което много умело се беше опитала да отстрани с този си номер. Не беше отчела само едно в малкия си план. Че аз вече имах чувства към Ем и нямаше да оставя нещата така.

Започнах да обикалям стаята, разтривайки нервно тила си с ръка. Какво трябваше да направя сега? Мисли идиот!

Извинение!

Знаех, че трябва да се извиня, но кога и как? Дали щеше да ме чуе? Да ми прости? Дали бях готов за отказа й? Със сигурност отговорът на последния въпрос беше не! Трябваше да намеря начин да я омилостивя. Трябваше да й обясня всичко. Е, може би беше добре да й спестя частта със събуждането гол до Кейти, но трябваше да бъда откровен, ако исках да имам някакъв шанс с нея.

Нахлузих екипа си за тичане и мислено подготвях оправдателната си реч. Грабнах торбата с книгата, която възнамерявах да й занеса – Бъди с мен, викнах си такси и излязох.

Щеше да е напълно откачено да се появя на прага на Емили по това време. Но можех да се покатеря до прозореца й. Исках да се надявам, че той щеше да е все още отворен за мен. Трябваше да опитам. И без друго нямаше да мога да мигна тази вечер. Трябваше да се пробвам да оправя нещата, докато още бяха пресни. Кой знае какви други налудничави мисли можеха да й хрумнат до сутринта.

Таксито спря пред къщата на Емили и събирах смелост за разговора, който предстоеше. Платих, грабнах така важната в целия ми план торба с книгата и вече обмислях извинението си, а краката ми сами намериха пътя към дървото встрани от къщата, по което знаех, че трябва да се покатеря, за да стигна до прозореца й.