Твой Джулиан

Б О Н У С Г Л А В А

Джулиан ме носеше на ръце към изхода на залата, а аз бях на ръба да се разпадна всеки миг на съставните си части.

Беше поискал да се омъжа за него. Пред цялата зала, пълна с познати и непознати хора. по-скоро беше изпял предложението си. Но това бяха детайли.

Щях да стана г-жа Джулиан Романо. Официално. И завинаги.

Бях готова да ревна отново всеки момент. Мисля, че количеството сълзи, което произведоха очите ми за тази нощ, беше повече от допустимия ми максимум. Трябваше да овладея тази хормонална и емоционална вихрушка.

На ръката ми върху мастиления кръг, с който се бяхме врекли още в гимназията, беше пръстенът, с който ми предложи, и не можех да спра да го гледам. Беше същият като пръстена на баба ми, но имаше нещо различно в него.

Цветът на една от трите преплетени рози беше бял, а камъкът - диамант. Огромен диамант, който тежеше върху пръста ми и караше погледа ми постоянно да се връща към него. Погледнах за пореден път към Джулиан, затворих за миг очи, спомняйки си всичко, което бяхме преживели за тези седем години заедно, въздъхнах шумно и се сгуших още по-силно в него.

– Обичам те! – прошепнах в ухото му, макар че исках да го изкрещя пред целия свят.

Той ме погледна с онази любов, която всеки ден виждах в очите му и с която буквално ме заливаше всяка минута, и отвърна, без да се замисли:

– А аз те обичам повече.

Отвори вратата на залата с лакът и студеният въздух на неуморния Ню Йорк ни приветства. Изпищях при тази рязка промяна на температурите и се свих в него.

– Джулиан, ужасно е студено! Пусни ме да си взема палтото.

– Няма време да се връщаме. – отвърна, докато ме пускаше на земята.

Свали сакото си и наметна раменете ми с него. После ме хвана за ръката и ме поведе към червения си Рейндж Роувър, който беше паркиран в дясно от изхода.

– Как така няма да се връщаме? – разколебах се и спрях на място. – Просто ще зарежем хората ли?

– Повярвай ми, това само ще засили любопитството им за следващия път. – намигна ми дяволито. – Никой няма да очаква да се върнеш. Освен това организаторите са на място. Довери ми се.