Твой Джулиан

Глава 78

Вече повече от час се премятах в леглото си и се мъчех да заспя. Безуспешно.

Сънят не идваше. Нямаше да ми помогне и бутилката с уиски на леля, която бях замъкнал в стаята си - без чаша, с надеждата да изпия остатъка в нея и да забравя за всичко.

Тя си стоеше недокосната на нощното ми шкафче и сякаш ме наблюдаваше с насмешка, че дори нямах смелостта да се натряскам като свиня в момента, а просто седях и се самосъжалявах. Нещастник, който не можеше да си намери място от ревност и разкъсван от всички съмнения и собствената си несигурност.

Не можех да извадя мисълта за Емили от главата си и полудявах, само като се сетех за това, че в момента тя все още вероятно беше у семейство Скот - сама с Хари.

Защо би отишла там, ако Фейт я няма? Какво беше станало с баща й? Защо не ми се обади? Нито ми отговори на някое от съобщенията, въпреки че ги прочете.
Защо? Защо? Защо?

Всичко това беше като една въртележка от въпроси без отговори, която се завърташе с такава скорост около мен, че се замайвах. Трябваше да говоря с нея. Нищо нямаше да реша тази вечер. Просто трябваше да говоря с нея утре и може би всичко това щеше да си дойде на място.

Може би онова, на което станах свидетел, имаше обяснение, но в момента не можех да го видя заради замъглената си от ревност преценка. Или може би, тя просто беше избрала Хари, вместо мен. Точка. Край на историята.

Стиснах юмрук и изсъсках при болката. Погледнах към бинтованата си лява ръка за кратко, доказателство за гнева, който палеше кръвта ми. Бях се погрижил за порезните рани, щом се прибрах, защото макар и да бяха повърхностни, в крайна сметка съвсем необмислено си бях изкарал яда на огледалото.

Тези физически сблъсъци не свършваха добре. Трябваше да съм го разбрал досега, но преценката ми беше толкова замъглена тогава. Добре поне, че бях проявил грам разум и бях посегнал с лявата си ръка. Цялата тази неувереност и вътрешни опасения напълно ме влудяваха и ме превръщаха в кълбо от нерви. Изобщо не бях на себе си.

Трябваше просто да спра да анализирам и да изключа съзнанието си от тези пагубни мисли. Просто да заспя и да потъна в блаженото спокойствие и безтегловност на съня.

Извадих слушалките си от шкафчето и ги бутнах в телефона, а после заредих един от плейлистите си в спотифай и стартирах първата песен. Колко иронично да бъде именно тази на Pink - Try. Сякаш текстът още повече наливаше масло в огъня. Защото се пееше, че там, където има страст, има и огън, а от огъня някой може да бъде изгорен.