Глава 87

718 58 9
                                    

Емили беше чисто гола в леглото ми и при всичките ми опити да забавя нещата, да й дам време да се увери, че действително го иска, бях на път да изгубя самоконтрол всеки миг и нямаше да има връщане назад.

Всички сладки приказки и шеги от преди малко не бяха убили по никакъв начин желанието ми да я имам.

Аз бях мъртвец, и някак си се бях озовал в Рая, а тя беше моят ангел. Моят секси ангел, който в момента лежеше на леглото ми и бе готов да ми се отдаде.

Мамка му! Не бях ли най-щастливото копеле на цялата земя?

– Мисля, че съм готова да минем към десерта. – дрезгавият й от желание глас наруши мислите ми и ме накара да ги насоча в правилната посока.

Към нея. Към нещата, които възнамерявах да направя. Към удоволствието, което смятах да й доставя.

Обаче не можех да спра да гледам лицето й, очите й, съвършеното й голо тяло. Не можех да отделя поглед. Не исках. Имах желание да мина към десерта си и да вкуся това малко, сладко, недокосвано от друг котенце.

Наведох се леко и целунах гладката й кожа, а в отговор тя изви гръб и изстена. Окуражен, се впуснах да пирувам, без задръжки и без очаквания да ми бъде върнат жестът, исках да я накарам да изпита истинска наслада без никаква отплата. Исках да я опияня с целувките си и да замая главата й. Да залича от нея всички мисли и в тях да остане само моето име.

Пръстите ми извайваха тялото й отгоре до долу, устните ми рисуваха извивките й и бавно се спускаха към мястото, на което копнееха да бъдат от момента, в който прекрачихме прага.

Бях опиянен от аромата й - на възбуда и още нещо типично нейно си. И като някакъв напълно освирепял от глад човек, се нахвърлих върху голата й, приканваща ме плът между краката й.

Ближех, и смучех, и хапех, и триех, а нейните движения станаха все по-необуздани, все по-дръзки и по-шумни.

– Джулиан! О, Боже! О, Боже! О, Боже! – стискаше косата ми здраво и стенеше, а аз не спирах да я атакувам.

Езикът ми я изтезаваше, а пръстите ми се движеха в синхрон с него. Усетих я как се стяга около тях, как сграбчва завивката ми и я стиска в юмруци. Знаех, че беше близо, затова само още повече ускорих темпото си. Вкарах още един пръст в нея и леко го извих, за да намеря онова свръх чувствително място вътре в нея.

Твой ДжулианDonde viven las historias. Descúbrelo ahora