Твой Джулиан

Глава 47

Фейт ми говореше някакви неща в слушалката, а ръката на Джулиан се плъзгаше по голия ми крак и се приближаваше опасно близо до мястото, което копнеех да докосне. 

Затворих очи и просто се отдадох на момента. Дишането ми се учести и си поех накъсано въздух, когато прокара пръста си по влажните ми от желание срамни устни. Лек стон се изтръгна от устата ми, когато усетих как бавно го плъзва в мен и после леко го завъртa.

– Емили Джеймс?! Слушаш ли изобщо какво ти говоря?! – Фейт на практика се разкрещя отсреща и този път наистина трябваше да хвана ръката на Джулиан и да я махна от себе си. 

Костваше ми всички усилия на волята да извърша това действие. Изправих се от леглото и отидох до прозореца, на безопасно място от него, а той се ухили с една от онези свои леко дяволити усмивки - напълно наясно за причината да отида на другия край на стаята. 

– Майка ми беше готова да звъни на леля ти Офелия, защото те няма. – продължи Фейт и въздъхнах. – Казах й, че си била до късно в библиотеката и сега си се прибрала да си вземеш багаж. Но ако не си довлечеш задника до нас незабавно, няма какво друго да измисля, за да те прикрия.

– Обличам се и идвам. – отвърнах веднага, без да осъзнавам колко информация издавам с това изречение.

– Мръсница! – извика Фейт отново в слушалката и леко я отдръпнах от ухото си. – След вечеря ще очаквам подробности, да знаеш! Всичко, до най-дребния детайл и без да пропускаш нищо, ясно ли е!

– Да, да, добре. – отвърнах механично и затворих преди да ме е заплашила с убийство.

Обърнах се към леглото си и си поех дълбоко въздух. Джулиан се беше излегнал най-демонстративно в средата. Ръцете му бяха скръстени зад главата му, а голите му гърди сякаш ме предизвикваха да се върна обратно при него. 

Седнах на леглото и пръстите ми, които явно имаха своя собствена мисъл и цели, се плъзнаха по стегнатия му корем. Той си пое въздух през зъби и леко захапах долната си устна при мислите, които предизвикваше в съзнанието ми.

Но после се сетих. Майката на Фейт. Вечерята. По дяволите!

– Трябва да се оправям и да тръгвам, в противен случай Ребека ще ме прати при леля ми Офелия, а никак не искам да съм там цяла седмица. – обясних с неохота.