Твой Джулиан

Глава 96

Земята беше обагрена в червено. Червена кръв, която се смесваше със струйките вода и се стичаше надолу на малки алени вадички. Наблюдавах движението им и как се събираха и сливаха с цветните малки локви, оцветени с боята, разнесена при боричкането ми с Ийтън Джеймс. Бях като прикован на място.

Не можех да мръдна.
Не можех да проумея картинката пред мен.
Не разбирах онова, което виждаха очите ми.

Сякаш изживявах един от онези моменти извън тялото, за които бях чувал в някои от криминалните поредици, които следях. Когато душата ти напуска тялото и виждаш себе си и всички останали отстрани.

Но аз бях жив.
Нали?
Не усещах да бях прострелян. Не чувствах болка. Това беше добър знак.
Нали?

Но всяка разумна мисъл сякаш ме беше напуснала и бях като парализиран във времето.

Секунди. Минути. Часове. Не знаех колко продължи това ми състояние на пълен блокаж и вцепенение.

Не можех да определя. Виждах кръвта по земята, боята, която беше размазана навсякъде в калната градина и по верандата. Чувах оглушителните писъци около мен. Но не знаех от кого идват. Знаех обаче от какво са породени. От гледката пред мен.

Тя истинска ли беше?
Или пак бях заспал пред телевизора, докато гледах разследвания по действителни престъпления.

Но всичко изглеждаше прекалено истинско, за да е просто сън. Всичко беше толкова реално. И в дълбините на душата си знаех, че това се случваше действително пред мен.

А аз вероятно просто бях в шок. Бях замръзнал на място, в резултат на ужаса, който изживях по-рано. Просто трябваше да направя нещо да се извадя от това състояние.

Но погледът ми не спираше да гледа кръвта, която продължаваше да се стича в калната градина. Дъждът беше намалял, или може би беше спрял, защото не виждах как капките вода падат в събралите се локви и оформят малки съвършени кръгове. Но виждах кръвта, която се стичаше и смесваше с калната вода и я обагряше в червено.

Не беше реално.
Не беше реално.
Не беше реално.

Посегнах към ръката си и се ощипах с всичка сила. И тогава я усетих.

Болката.

Добре познатата болка, която премина през тялото ми, достигна до всички кътчета на съзнанието ми и ме върна обратно в реалността.