Твой Джулиан

Глава 12

След грандиозното представление в двора на училището с Куп се бяхме отправили за поредната ни тренировка. Обичах баскетбола, защото ми даваше свобода. На игрището бяхме аз, топката, и отборът. Баскетболът беше нещото, което някога ме свързваше с брат ми, освен многото други общи неща, които имахме като близнаци. Баща ни ни запали по спорта и двамата прекарвахме часове пред коша в задния двор на къщата.

Харесвах баскетбола, но никога не мога да кажа, че ми е бил страст, нито исках да се занимавам с това професионално. Бях добър, но това беше по-скоро резултат от многото тренировки, отколкото от някакъв специален талант. Играех го, защото беше нещото, което и до ден днешен ми напомняше за Андрю. Мисля, че подсъзнателно не ми даваше сърце да спра. Сякаш с това щях да сложа край и на спомена за брат си. Затова продължавах да ходя на тренировка. Ден след ден. Да се боря за позиции, победи, титли.

С Куп точно влязохме в съблекалнята и бях на път да оставя китарата в шкафчето си, когато чух смеха на Питър.

Този малък задник. Меко казано ме дразнеше. Мислеше си, че целият свят е негов, понеже баща му си има вземане-даване с кмета. Добре, че не струваше пет пари в баскетбола и тренерът не го пускаше често, защото ако трябваше да играя с него през цялото време, нямаше да се задържа дълго в отбора. Дори и заради сантименталния спомен към брат ми.

– Ето го певеца, господа! – посочи ме той, докато поставях китарата до шкафчето с екипа ми за тренировка. – Може да е библиотекарка, но е с готини цици. И аз бих я опънал. – хвърли към мен и се изсмя просташки.

Моля? Я повтори?

Някаква дива, неописуема ярост ме обзе за секунди и не разсъждавах трезво. Не можех да я овладея. Побеснях при думите му и всичко ми кипна.

Никой не можеше да говори така за нея!

Тя не беше моя, но желанието да защитя честта й и да дам урок на тоя помияр бяха по-силни от това да пазя поведение, защото той беше мой съотборник и се предполагаше, че трябва да сме на една страна.

Ключовата дума беше предполагаше се. Действах първосигнално и инстинктивно. Блъснах се в някого, докато се опитвах да се докопам до Питър максимално бързо. Успях да го дръпна за широкия потник и бях готов да му забия един в скапаната мутра. Дори вече виждах как той се свлича на земята, а аз го удрях ли удрях.