Твой Джулиан

Глава 60

Фейт беше седнала на земята. Така с наведена глава, прегърнала коленете си изглеждаше толкова малка и уязвима. Сигурна съм, че и се чувстваше точно така.

С Моника седнахме до нея и аз реших да я бутна с рамо, за да привлека вниманието й. Когато надигна глава, забелязах че бузите й червенееха от ярост. Тя беше бясна? На кого, на себе си или на Купър? За момент и аз се ядосах.

— Сама си си виновна, нали го знаеш?

— Ем! — възмути се Моника и започна да говори с тих, но укорителен глас. — Не й говори така, не си права!

— Аз не съм права, така ли? — вече започнах да викам. — А тя права ли е? — посочих към вече изправилата се руса фурия и повдигнах вежди предизвикателно.

— Аз съм тук, така че спрете да говорите така, все едно ме няма! Сериозно ли смяташ да ми се караш, Емили? — Фейт клекна до мен и хвана ръцете ми в своите.

Изглеждаше толкова крехка и чуплива.

Нямаше как да не забележа молбата в погледа й. Не искаше да й натяквам, затова че бе прекалила с игричките си. Явно бе осъзнала, колко голяма грешка бе направила днес.

— Обичам те, скъпа, но няма как да се отървеш от този разговор. Наистина ли си целунала онзи кретен? — не пропуснах и това, как лицето й се сгърчи при думите ми. — Знам, че искаше да накараш Купър да ревнува, но можеше и да не се стига до там.

— О, голяма работа! — пусна ръцете ми и вдигна своите във въздуха. — Една целувка и то по бузата!

— По бузата? — повторихме двете с Моника.

— Когато се отдалечихме от училището, го излъгах че ме е заболяла главата, за да се отърва от него. Каза ми как щял да ме цунка и да ми мине! Вместо това аз го целунах по бузата и му казах „Беше забавно! Да го направим пак някой път!" — каза с приповдигнат тон. — След това отидох в Мола. — погледна ме в очите и натърти — Сама!

Аз я разбирах. Все пак с години й гледам номерата и съм свикнала с държанието на най-добрата си приятелка.

Въпреки, че аз не обелих повече и дума за Купър, Моника искаше да разбере мисленето на Фейт и не спираше да я засипва с въпроси, като: „Ама ти нали го харесваш?"; „Не забеляза ли, колко наранен изглеждаше?"; „И все пак, можеше да поясниш, че целувката е била по бузата!".