Твой Джулиан

Глава 80

Настроението ми беше меко казано скапано и колкото и да се опитвах да не мисля за Емили, спяща в стаята на Хари, не можех. Натрапчивите мисли се връщаха една след друга и се изливаха отгоре ми като пороен дъжд. Не ми даваха и секунда да си поема въздух.

Тя беше с Хари.

Повторих тази фраза за стотен път, откакто я видях в неговото легло, но предателският ми разум не искаше да проумее истината. Отказваше да повярва.

Куп ми разказваше нещо за вечерта си с Фейт, но не бях чул и дума. Кимах с глава одобрително и дори веднъж отвърнах „Браво на тебе!" на ентусиазираното му обяснение как е накарал най-добрата приятелка на Емили да си тръгне с него след купона, но не можех да повторя нищо от онова, което ми сподели.

Бяхме в столовата и бяхме седнали на нашата маса. Наоколо се чуваха оживените закачки, придружени с бурен смях на момчетата от отбора, а Куп не спираше да говори до мен.

Ровех в чинията си и се насилвах да ям спагетите, които си бях взел за обяд. Бяха едно от любимите ми ястия, но нямах никакъв апетит. Разбираемо.

Погледнах към масата, на която обичайно стоеше Емили, но нея все още я нямаше. Беше ми звъняла по-рано през деня, но аз не вдигнах. Нямаше какво да й кажа. Малко след това получих и съобщение от нея:

Само това. Едно изречение, право по същество. Никакви целувки, никакви сърчица или усмивки. Нищо за моите съобщения от вчера. Беше студено и безлично. Съобщението, което всеки получава преди да бъде зарязан.

Явно това, което преживях по-рано днес, щеше да ми се стори като детска игра, защото вече усещах болката, която ме очакваше при този неизбежен разговор. Не знаех само кога точно се предполагаше, че трябва да го проведем.

Нямаше я тук, не бях я видял и в часовете преди обяд.

Не, че я търсех. Да, глупако, продължавай да си го повтаряш и току-виж си го повярвал.